Холи Блек - Железният изпит

Кал приближи още малко. Стенли застана зад него.

- Какво видя? - прошепна Аарън от горната част на стълбището.

- Шшт - прошепна в отговор Кал и застана до тялото на Константин. - Стойте тук.

Стори му се, че чува гласове от стените. Дали това не бяха призраци, или въображението му играеше номера? Вече не бе сигурен. Не можеше да откъсне очи от тялото.

Това съм аз, помисли си той. С това лице израснах, преди да се превърна в Калъм Хънт.

Замая се. Олюля се назад към стената в някаква сенчеста ниша. Тъкмо тогава една скрита врата се отвори. Майстор Джоузеф влезе в стаята, следван от бащата на Кал. Сърцето на Кал бясно затупка. Бяха закъснели. Вече не можеха да спрат Алистър!

Майстор Джоузеф изглеждаше така, както го помнеше Кал от последния път. Същият жезъл, същата униформа, същият безумен блясък в погледа.

- Хубаво е, че си взел Алкахеста - каза той на Алистър. - Знаех си, че ще е по-добре да работим заедно. Все пак искаме едно и също нещо в крайна сметка. Но Алистър от своя страна изглеждаше изтощен. Дрехите му бяха изцапани, носеше стари дънки и смачкан анорак. Лицето му бе небръснато.

- Не искаме едно и също. Аз просто искам сина си обратно.

Сина си. За миг, когато Кал видя баща си, почувства облекчение. Усещане за семейство. Сега обаче се чувстваше така, сякаш са изтръгнали сърцето му. Знаеше кого иска баща му и това не бе той.

Погледът на майстор Джоузеф се премести към гъстите сенки, в които стояха Кал и Стенли. Кал замръзна и опита да бъде колкото се може по-неподвижен. Дори не искаше да диша, за да не го забележат. Аарън и другите явно бяха усетили, че нещо не е наред, тъй като останаха скрити на стълбите. Както правеше винаги, Стенли последва примера на Кал и също замръзна.

Алистър проследи погледа на майстор Джоузеф, отправен към неясната светлина, където бяха Стенли и Кал.

- Обсебени от Хаоса. Не бива да ги оставяш просто така.

- Всяка гробница има нужда от пазачи - каза майстор Джоузеф. Може би бе нормално обсебените да щъкат из гроба на Константин.

- Момчето ти е мъртво, но може да възкръсне. Ти отгледа Константин, който беше и отново ще бъде най-великият маг на нашето време, може би и на всички времена.

Върне ли тялото си, той ще може да привлече душата на сина ти обратно в нейното тяло. Ако наистина си успял да поправиш Алкахеста, трябва ни само Калъм.

- Трябва ми демонстрация, че Алкахестът няма направо да го убие - рече Алистър. - Казах ти, че няма да ти го доведа, докато не съм сигурен, че ще е безопасно.

- Не се безпокой - отвърна майстор Джоузеф. - Сторих така, че Калъм да се присъедини към компанията ни.

Алистър направи крачка към майстор Джоузеф. Кал видя, че той носи в лявата си ръка Алкахеста, който проблясна, когато раздвижи пръсти. Изглеждаше точно като на картинката.

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че е напуснал Магистериума, за да те намери, разбира се. Да те спаси от гнева на маговете. Знам къде би отишъл, затова му оставих диря, която да го отведе право при нас. Дори пратих ескорт, който да гарантира, че ще е в безопасност. Но ти обещавам, Алистър, погрижил съм се за безопасността му. За мен той означава повече, отколкото означава за теб.

Сърцето на Кал бясно затупка. Замисли се за думите, дължината и ширината, внимателно изписани във всяко писмо, точната дата на срещата, така направена, че да имат време да стигнат за нея. Кал смяташе, че е имал късмет, че е бил с крачка пред възрастните. Но всъщност бе марионетка в ръцете на майстор Джоузеф.

За миг Кал си изпусна нервите. Все пак бе само едно дете. Приятелите му бяха деца, макар едното от тях да бе новият макар. А ако се бяха надценили? Ако не можеха да помогнат?

Алистър заговори и за миг Кал дори не можеше да се съсредоточи.

- Уверявам те, че грешиш - каза Алистър. За мен Калъм значи много повече, отколкото означава за теб. Стой настрана от него. Не знам дали е най-великият маг на своето поколение, или на някое друго, но е добро момче. Никой не го е изкривил така, както ти направи с братята Мадън. Помня ги, Джоузеф. Помня какво направи с тях.

Кал усети как го заболява сърцето. Алистър не звучеше така, като да мрази Кал, макар да бе дошъл да го размени за сина си.

- Спри да размахваш Алкахеста. Знаеш, че не може да ме нарани - заяви майстор Джоузеф и надигна жезъла си. - Много ми се иска да можех да използвам магията на Хаоса, но нямам, уви, тази възможност, тъй че е излишно да ме заплашваш с него. Единствената причина обсебените да ме слушат е, че Константин заповяда така.