Холи Блек - Железният изпит

Кал закуцука напред и после замаян се спря. Пред очите му притъмня. Какво става с мен?, помисли си той и падна на колене. Не изпита болка, но тялото му се разтресе, все едно го унищожаваха заедно с Константин.

- Бягай, Кал! - извика Алистър, стиснал горящата си ръка. - Махни се от гробницата!

- Аз... не мога - изпъшка Кал и после около него се появиха фигури. Аарън, Тамара и Джаспър. Някой опита да му помогне да се изправи, но краката не го слушаха.

- Вървете - прошепна той, - вървете без мен.

- Никога.

Една ръка стисна неговата. Осъзна, че това е Аарън.

- Какво става с него? - уплашеният шепот на Джаспър бе заглушен от крясъка на майстор Джоузеф. Гърдите на Константин спаднаха навътре като пукнат балон.

- Хванете макара и приятелите му! - кресна майстор Джоузеф на Стенли. - Убийте всички освен Калъм!

Обсебеният тръгна към него. Кал чу уплашения писък на Тамара и усети ръцете и около себе си. Всички се опитваха да го отведат до стълбите, но той бе като от олово. Изсули се от хватката им и падна на пода пред стълбите.

После всичко изчезна, а гласовете на приятелите на Кал заглъхнаха. Можеше само да продължи да диша, докато мракът не се издигна пред очите му, истинска чернота, която бе виждал да излиза само от ръцете на Аарън, тъмата от бездната. Хаосът го изпълни и разкъса мислите му, чувствата му бяха погълнати от силата, надигаща се в него.

Бавно и полека Кал отново започна да диша. Вдигна глава. Лицето му бе мокро.

Стаята бе потънала в Хаос. Стенли се бе подчинил на заповедта на майстор Джоузеф и бе нападнал приятелите на Кал. Сега се извисяваше над Тамара, която отстъпваше и призоваваше огън. Метна го, но той само одраска обсебения. Остави следа от изгорено по гърдите на Стенли, но той сякаш не забеляза.

Аарън скочи на гърба на Стенли и стисна врата на обсебения с ръка така, сякаш се мъчеше да го обезглави. Джаспър използваше магия от земя и въздух, за да хвърля прах в очите на Стенли. Той се мяташе насам-натам, но изглеждаше повече подразнен, отколкото ранен.

Алистър и майстор Джоузеф се бореха за Алкахеста. Майстор Джоузеф го удари през лицето с жезъла си. Алистър отстъпи окървавен.

- Остави го на мира! - извика Кал и запълзя обратно към баща си.

Майстор Джоузеф изрече някаква дума и Алистър падна на пода.

Тялото на Константин бе обгорено, а гърдите му бяха хлътнали и почернели. Кал видя потъмнелите кости на ребрата да се подават през овъглената кожа. Заля го нова вълна магия, която го обездвижи. Чувстваше се така, като че гледа нещо нереално, случващо се на огромно разстояние.

- Кал - гласът на Тамара сряза мъглата в ума му, - трябва да направиш нещо, Кал. Кажи на обсебения да спре.

- Нещо не е наред с мен - прошепна Кал, а пред очите му затанцуваха петна.

Напрежението в него продължаваше да се разширява в опит да се изплъзне от контрола му.

Не знаеше какво е, но чувстваше, че ще го разкъса.

Тамара стисна ръката му по-силно.

- Всичко с теб си е наред - рече тя, - винаги е било наред. Ти си Калъм Хънт. Сега кажи на онова чудо да спре да ни напада. То ще послуша теб, а не майстор Джоузеф. Можеш да го спреш.

Така Кал вдигна ръка. Искаше да спре Стенли с жест, да накара водача на обсебените да престане. Но когато вдигна ръка, натискът в него пречупи контрола му като експлозия на забавен кадър. Погледна шокиран, когато пръстите му се разтвориха. За пръв път през живота си Калъм Хънт призова Хаоса на този свят.

Мракът изригна от дланта му. Сенките се надигнаха, обкръжиха Стенли с въжета от тъмнина. Обсебеният се обърна с измъчен поглед към Кал и момчето долови усещане за предателство в очите му. Стенли запищя и Кал разбра всеки от писъците като думи, които се забиха в мозъка му.

- Господарю, ти ме създаде. Защо ме унищожаваш?

Сенките се свиха навътре и заличиха Стенли от света на живите.

Мракът плъзна пипалата си в търсене на плячка. Протегна се към останалите -към Тамара, към Джаспър, към майстор Джоузеф, който се завъртя на пети и избяга, стиснал Алкахеста, изчезвайки през скритата врата, от която бе дошъл с Алистър. Алистър опита да го спре, но бе твърде късно. Вратата се затръшна и се заключи зад Джоузеф.

Кал не можеше да спре магията на Хаоса. Тя потече от него като река и той усети как изтича с нея. Спомни си какво е да лети без противотежест, да забрави човешките грижи.

Почувства ръката на Аарън на гърба си. Тя го прикова на едно място, накара го да се съсредоточи.

- Калъм, достатъчно.