Холи Блек: Железният изпит

- Гробницата отиде там, където изпратих Аутомотонес - рече Аарън и го погледна уморен.

- Аутомотонес? - Алистър изглеждаше шокиран от изявлението. - Но той е пленен в най-дълбоките пропасти на Магистериума!

- Беше - отвърна Кал. - Магистериумът го пусна подире ни.

Алистър си пое дълбоко въздух, както постъпваше само когато е ядосан, изненадан или и двете. Направи няколко крачки встрани от групата. Очевидно опитваше да проясни мислите си. Кал вдигна раницата по-високо на рамото си. Бе изтощен.

Майстор Джоузеф се бе измъкнал, при това с Алкахеста, с предмета, който бяха опитали да опазят далеч от ръцете му. Армията обсебени бе изчезнала. Майстор Джоузеф явно им бе заповядал да го отведат обратно до брега. И вероятно бе взел всички лодки, за да им е гадно.

Внезапно Кал си спомни, че Пакостник бе с обсебените, че самият вълк е обсебен. Ако майстор Джоузеф можеше да командва останалите, вероятно можеше да командва и вълка.

- Пакостник! - извика той, а паниката накара сърцето му да се свие. - Пакостник!

Как можеше да остави вълка пред гробницата? Бе постъпил с Пакостник като с обикновено куче, а той бе много повече от това.

Кал се затича по пътя към плажа. Кракът го болеше и почти се бе разплакал, докато викаше вълка си. Това бе още нещо, за което не бе готов, още нещо, което не можеше да понесе.

- Кал! - извика баща му. Момчето се обърна и видя уморения Алистър да върви с Пакостник по петите си. Кал се загледа. Обгорената ръка на баща му бе потънала в козината на вълка и по нея имаше пепел, но иначе не изглеждаше ранен.

- Добре е. Хукна, преди да успеем да ти кажем, но той опита да влезе в гробницата. Трябваше да го спрем. Не беше лесно.

- Баща ти го удържа - добави Аарън.

Пакостник направи няколко крачки към Кал. Кал вдигна ръце и Пакостник започна да се милва в тях, ближейки лицето му.

- Това е много по-трогателно, отколкото като видя мен - каза Тамара. Тя гледаше драскотините на Аарън и използва земната магия, за да изцери най-лошите наранявания. Вече бе излекувала окървавената устна на Джаспър.

Кал потупа Пакостник по главата.

- Трябваше да се сетя, че майстор Джоузеф не би те отвлякъл. Той обича само мъртви и шантави неща.

- Ние всичките сме шантави - напомни Тамара и огледа Аарън.

Бе използвал огромни количества от магията на Хаоса и макар все още да бе изправен, изглеждаше така, сякаш ще падне.

- Вече не кървиш, но не знам толкова целебна магия, за да разбера дали си навехнал, или си счупил нещо. Или...

- Никой ли няма да спомене нещо по въпроса за това, че Кал е макар? - намеси се Джаспър.

Всички изглеждаха ужасени.

- Джаспър! - скара му се Тамара.

- Съжалявам - продължи Джаспър, - не знаех, че се преструваме, сякаш нищо не е станало. - След това се обърна към Кал: - Знаеше ли, че си макар ? О, чакай, забравих, че не мога да ти вярвам изобщо.

- Не е знаел - отвърна Алистър. - Магията на Хаоса бе заключена в тялото на Константин и след унищожението на тялото се е освободила. Явно се е закачила за душата на Кал. Константин стана макар заради опасността, заплашваща брат му. Джерико бе нападнат от избягал елементал в пещерите, а Константин го накара да изчезне.

- Откъде знаете това? - присви очи Тамара.

Аарън, Тамара и Джаспър го зяпнаха.

- Понеже бяхме чираци в една и съща група - отвърна Алистър. - Бяхме петима. Сара, Деклън, Джерико, Константин и аз. Руфъс бе нашият майстор.

- Казаха, че Константин изкарал максималните оценки на изпитите - рече Джаспър. - Максималните.

- Бяхме най-добрите в нашата година - отвърна Алистър. Звучеше уморен и говореше за това, все едно се е случило преди милион години.

- Били сте приятели с Константин? Добри приятели? - попита Аарън. Макар да бе окървавен, мръсен и изтощен, изглеждаше готов да ги защити всичките.

- Той, Джерико и Сара бяха най-добрите ми приятели - обясни Алистър. - Знаете как са чираците по групи.

- Като говорим за това - каза Тамара и погледна уплашено към Аарън, - трябва да разберем как да измъкнем нашата група от това място.

- Никак - промърмори Кал. Тамара го изгледа накриво.

- С водна магия - заяви Алистър и тръгна надолу по плажа. - Съберете дърва. Ще си направим сал.

Внезапно целият плаж светна, все едно са го осветили с прожектор. Кал се олюля назад и се хвана за раницата, стиснал с пръсти презрамките. Чу как Джаспър изкрещява нещо, а после маговете полетяха над тях.

Майстор Норт, майстор Рокмапъл, майстор Милагрос и майстор Руфъс увиснаха във въздуха.