Холи Блек - Медната ръкавица

- Какво имате предвид, като казвате, че съм се държал странно? - попита Кал и вдигна вилицата си.

- Разсеян си - отвърна Тамара. - Не спираш да изпускаш неща, забравяш всичко. Нарече майстор Руфъс „Джаспър“, а самия Джаспър - „Селия“! И забрави да разходиш Пакостник.

Пакостник излая, а Кал го погледна мрачно.

- И гледаш в нищото, като че някой е умрял - добави Аарън и подаде на Кал вилицата. - Какво става? И не ми казвай „нищо“.

Кал погледна към тях. Към приятелите си. Бе уморен от лъжи. Не искаше да е като Константин Мадън. Искаше да е добър човек. Идеята да им каже истината бе ужасна, но да бъдеш добър не бе лесно, нали така?

- Обещавате ли да не казвате на никого? - попита Кал. - Обещавате ли? Заклевате ли се в честта си на магове?

Кал се гордееше с този израз, тъй като току-що го бе измислил. Аарън и Тамара изглеждаха впечатлени.

- Абсолютно - отсече Тамара.

- Определено - добави Аарън.

- Мисля, че татко се опитва да открадне Алкахеста - призна Кал.

- Моля? - възкликна Аарън и изтърва чинията с лишеи върху масата.

- Кал, не се шегувай за такива неща - рече Тамара, която изглеждаше ужасена.

- Не се шегувам - заяви Кал, - не бих го сторил. Мисля, че той е опитал да го открадне от Колегиума и сега ще пробва отново. Този път може и да успее.

- Но защо му е да прави това? - зяпна Аарън. - Откъде знаеш?

Кал им каза какво е направил в мазето, как Пакостник е бил окован, как бе намерил отворените книги с изображенията на Алкахеста. После им спомена и за картата на хангара на летището.

- Щял е да изтръгне сърцето на Пакостник, за да задейства устройството? - попита Тамара и позеленя.

Като чу името си, вълкът погледна към Кал и изскимтя.

Кал кимна.

- Но ти не си го виждал? Самият Алкахест? - попита Аарън.

- Не знаех, че съществува - поклати глава Кал. - Нямам представа какво правеше и за какво му беше притрябвал Пакостник.

Не спомена за оковите на стената. Бе готов да разкаже част от истината, но не цялата. Не бе сигурен дали това е постъпка на черен лорд.

Вече не му пукаше.

- Защо баща ти иска да убие Аарън? - попита Тамара.

- Не е това - бързо каза Кал. - Сигурен съм, че татко не работи за Врага на Смъртта. Сто процента. Няма начин.

- Защо тогава? - поклати глава Тамара. - Не разбирам. Татко ти мрази магията. Защо би искал да включи Алкахеста, ако не да...

Кал започна да се паникьосва. Защо Тамара да му вярва? Малка част от него знаеше, че с липсващата част от историята, в която Кал е Врагът на Смъртта, е трудно да измислиш причина Алистър да иска Алкахеста и това да не е свързано с Аарън.

- Той ненавижда Магистериума - рече Кал и стисна юмруци под масата. - Може би иска да уплаши маговете до смърт.

- Или да убие Врага - предположи Аарън, - да го елиминира, така че ти да си в безопасност.

- Врагът е на свобода от години - отвърна Тамара - и Алистър решава да се задейства сега? Не е ли случайност, че веднага щом като се появява нов макар , той започва да работи по устройство, което може да го убие?

- Може би иска да се отърве от мен, така че Кал да е в безопасност - отвърна Аарън. Зелените му очи потъмняха. - Едва не убих и двама ви, когато ме отвлякоха. Кал се съгласи да ми е противотежест. Това е опасно.

- Както каза Кал, Алистър мрази маговете - рече Тамара. - Ако той унищожи Магистериума, Кал няма да има нужда да ходи в него. А той иска това повече от всичко.

Тя загриза нервно нокътя на палеца си.

- Трябва да кажем на някого.

- Какво? - скочи Кал. - Тамара, кълна се, Алистър не работи за Врага!

- И какво от това? - повиши тон Тамара. - Той се опитва да открадне опасно магическо устройство. Дори баща ти да е решил да го държи около себе си, за да спи по-спокойно, Алкахестът е твърде ценен и твърде смъртоносен. Ами ако Врагът узнае, че е в него? Той ще убие баща ти и ще открадне Алкахеста. Ако кажем на другите магове, те ще успеят да го защитят.

Кал стана на крака и започна да върви напред-назад.

- Не. Ще отида при татко и ще му кажа, че знам за плана. Така няма да може да продължи да се придържа към него. Алкахестът ще е в безопасност.

- Прекалено рисковано е - отвърна Аарън. - Баща ти бе готов да изтръгне сърцето на Пакостник. Не мисля, че трябва да ходиш при него сам. Той метна нож по теб, не помниш ли?

- Метна го на мен - заяви Кал, макар вече да не бе сигурен, че сам вярва в това.

- Знам, че не искаш това, но баща ти сам си го причини - въздъхна тежко Тамара.

- Той е мой баща - рече Кал - и аз трябва да реша.

Погледна към Тамара. Тъмните и очи не го изпускаха от поглед. Кал си пое дълбоко въздух и извади последния си коз.