Холи Блек - Медната ръкавица

- Ами Аарън? Него защо не го заплашвате?

Майстор Руфъс погледна първо към Аарън, а после към Тамара и Кал.

- Понеже поотделно двамата с Кал може да направите някоя пакост, но заедно сте дори по-лоши.

Аарън се изкикоти. Кал се опита да не гледа към Тамара. Страхуваше се, че ако го направи, ще види, че тя е ядосана, задето майстор Руфъс я приравнява с Кал.

Денят, в който всичко отиде по дяволите, не започна кой знае колко по-различно.

Кал бе навън с групата на майстор Милагрос: Джаспър, Найджъл, Селия и Гуенда. Упражняваха се да изстрелват огнени залпове един към друг. Ръкавът на Кал вече бе засегнат и трябваше да се защитава усърдно, за да не го опърлят. Аарън, осъзна Кал, се оказа покварен и зъл измамник, който повече отскачаше от пътя на залповете, отколкото се защитаваше с магията.

Накрая Кал седна задъхан на един дънер. Джаспър погледна към него, сякаш обмисляйки дали да не подпали стола му, но изглежда се отказа, когато Тамара пусна горещ залп към него.

- Важното - рече майстор Руфъс, като седна зад Кал - е да контролираш околната среда. Другите хора ще реагират на това, което се случва, но ако го контролираш, имаш предимство.

Това прозвуча неприятно сходно с думите на Алистър от миналото лято:

Най-добре ще е да контролираме обстоятелствата, при които съседите виждат Пакостник.

Бе лесно да мисли, че обучението на Алистър не му се отразява, но в крайна сметка майстор Руфъс бе и негов учител.

- Какво означава това? - попита Кал.

Майстор Руфъс въздъхна.

- Ако не можеш да скачаш като другите, отведи ги на терен, където те ще имат същите проблеми. На дърво. На поток. Или още по-добре на терен, на който ти имаш предимство. Създай си предимство.

- Не съществува терен, на който да имам предимство - промърмори Кал, но продължи да мисли за казаното от майстор Руфъс до края на деня, докато ядеше лилави грудки в трапезарията, докато разхождаше Пакостник, а после и когато се загледа в неравния таван.

Мислеше си за това, че баща му контролираше околната среда и търсеше терен, на който да има предимство. За веригите в дома им, за изображението на Алкахеста върху бюрото му.

И стигаше до един и същи тревожен извод.

Бе сигурен, че баща му е този, който се е опитал да открадне Алкахеста, но това означаваше, че се е провалил. А ако провалът му е бил умишлен?

Ако го бе направил със съзнанието, че маговете ще преместят Алкахеста от Колегиума към по-сигурно скривалище?

Ами ако знаеше къде е това място и то бе терен, на който той имаше предимство?

В дома им, зад рисунките на Алкахеста, имаше карта, която очертаваше плана на въздушния хангар, където се бе провел Изпитът.

Кал не се бе чудил откъде го е взел Алистър. Досега. Родителите на Тамара бяха казали, че Алистър бил велик метален маг. Майстор Руфъс пък ги бе уверил, че Алкахестът е на сигурно място, в скривалище, създадено от метални магове, под място, където децата вече бяха ходили. Хангарът на летището бе направен почти изцяло от метал. Може би в качеството си на голям метален маг Алистър бе от хората, които бяха помогнали да го построят, един от тези, които знаеха как да се доберат до хангара и скривалището под него.

Ако това бе вярно, Алистър не се бе провалил в опита да открадне Алкахеста. Напротив, Алкахестът бе по-уязвим от всякога.

Кал остана буден много дълго тази нощ, загледан в мрака.

Следващият ден мина като в сън. Не внимаваше в час, когато майстор Руфъс се опитваше да го научи как да левитира обекти с метална и земна магия, изпусна дори една свещ върху главата на Тамара. Забрави да изведе Пакостник, което имаше злощастни последици за килима в спалнята му. В трапезарията го разсея това, че Селия му махна, и едва не събори Аарън. Той залитна и се хвана за ръба на една от каменните маси, докато носеше огромни тенджери със супа.

- Добре - каза твърдо той и взе чинията от ръцете на Кал. - Достатъчно.

- Предостатъчно - закима Тамара.

- Какво? - разтревожи се Кал. Аарън изглеждаше много сериозен, докато сипваше храна в чинията на Кал. Планини от храна. - Какво става?

- Държиш се странно - отговори Тамара, която също си бе сипала много. - Ще поговорим за това в стаята.

- Какво? Аз... не...

Кал обаче бе повлечен от решимостта на приятелите си като прашинка в буря. Натоварени с чинии, Тамара и Аарън го изведоха от трапезарията и минаха обратно по коридорите към стаята им, след което го бутнаха вътре, въпреки че той вътрешно се съпротивляваше.

Поставиха чиниите на масата и отидоха да донесат прибори. След няколко секунди се бяха събрали около храната и започнаха да се подкрепят с лишейна пица и мъхове с вкус на картофи.