Холи Блек - Медната ръкавица

Кал се почувства така, сякаш са го ударили в стомаха. Селия гледаше към листата в ръцете си, оставяйки ги да се пръснат по земята като конфети. Можеше да види, че устните и треперят, че е на ръба да се разплаче. Някой друг, по-добър приятел от него, би я прегърнал или поне потупал по рамото. Но Кал бе парализиран. Как можеше да успокои Селия за нещо, което бе сторил лично?

Ако тя узнаеше истината, щеше да го намрази.

Тази нощ Кал сънува. В съня си караше скейтборд в родния си град с Пакостник. Вълкът също си имаше скейтборд - в зелено и златно и с бодливи колела. И двамата носеха тъмни очила, а когато минеха покрай някого, човекът ръкопляскаше или им хвърляше сладки, като че беше Хелоуин.

- Здравей, Кал - появи се внезапно по средата на улицата майстор Джоузеф. Кал опита да профучи покрай него, но всичко побеля, сякаш бе застанал върху лист хартия. Пакостник си бе отишъл.

Майстор Джоузеф се усмихна на Кал. Носеше дългата роба на член от Асамблеята и бе кръстосал ръце зад гърба си.

- Махни се от съня ми - рече Кал и заотстъпва назад, като се оглеждаше за нещо, каквото и да било, което да използва като оръжие. - Излез от главата ми!

- Опасявам се, че не мога - отвърна майстор Джоузеф. Тъмно петно омърсяваше робата му. Приличаше на кална вода. Кал си спомни как държеше мъртвото тяло на сина си, как калната вода го бе заляла, как се тресеше от хлипове.

А след това бе станал на крака и бе нарекъл Кал „господарю“.

Каза, че приема смъртта на Дрю. Кал бе Константин Мадън. Щом Константин Мадън искаше Дрю да умре, значи имаше причина.

- Това не се случва - настоя Кал и посочи крака си, който бе цял, здрав и не го болеше. - Това означава, че и ти не си истински?

- Напротив - отсече майстор Джоузеф и щракна с пръсти. Сняг наваля по косата на Кал, снежинки се закачиха за миглите му. - Толкова истински, колкото и това. Колкото ужасния избор, който Алистър Хънт трябва да направи.

- Какъв избор? - попита Кал. Но Майстор Джоузеф продължи, сякаш Кал не го бе прекъсвал.

- Защо стоиш в Магистериума, където могат само да те презират? Можеш да бъдеш с човека, който те е отгледал, и с мен, твоя верен другар. На сигурно място. Може да построиш отново империята си. Съгласиш ли се, ще те взема още тази нощ!

- Никога няма да се присъединя към теб - отвърна Кал.

- Ще се присъединиш - настоя майстор Джоузеф. - Може би още не, но и това ще стане. Познавам те по-добре, отколкото самият ти се познаваш.

Кал се събуди и потрепера от студената снежинка, останала на лицето му. Сложи ръка на бузата си и усети влагата. Искаше да си каже, че това е само сън.

Но сънищата не се разтапят по лицето ти.

По време на следващия час Кал вдигна ръка, преди още майстор Руфъс да започне лекцията. Майсторът повдигна вежди. Тамара изглеждаше изненадана, макар Аарън да бе твърде зает да търси нещо в чантата си, за да обърне внимание.

- Няма нужда да правиш това - каза майстор Руфъс, - тук сме само тримата.

- По навик е - отвърна Кал и размърда пръсти: трик, който всеки преди изпитване използваше като извинение да иде до тоалетна.

- Добре, Кал - въздъхна майстор Руфъс, - какво те интересува?

- Искам да знам как да попречим на други хора да ни намерят - каза и свали ръка той.

Майстор Руфъс потърка лице, малко объркан от въпроса.

- Не съм убеден, че те разбирам. И защо ти трябва това? Да не би да има нещо, което би искал да ми кажеш?

- Това е умно - рече Тамара и погледна одобрително Кал. - Ако знаем как да се крием по-добре, Аарън ще е в по-голяма безопасност.

Кал може би не бе толкова умен, за да се сети за това, но бе достатъчно хитър, за да си замълчи. Като чу името си, Аарън най-после вдигна очи и премигна няколко пъти, сякаш се чудеше за какво си говорят останалите.

- Елементът на въздуха ни позволява да общуваме през големи разстояния - каза майстор Руфъс. - Така че елементът на земята е този, който блокира комуникацията. Може да омагьосаш камък, който да защитава носителя си. Сега ми кажи защо сме построили училището тук.

- Защото под скалата е лесно да го скриеш? - попита Аарън. - А торнадо телефонът, който Кал използваше?

А сънят ми, искаше да попита Кал, но си замълча. Майстор Руфъс кимна.

- Да, земята около Магистериума е омагьосана. Има зони на достъп, така че да осъществяваме контакт с останалия свят. Но вероятно трябва да направим специален камък за макара, който да го защитава от шпиониране. Съберете се наоколо и ще ви покажа как. Но, Кал, Тамара, ако разбера, че използвате това, за да криете нещо, ще ви направя света тесен. Ще ви заключа като онези елементали, за които ви разправях.