Холи Блек - Медната ръкавица

- Или рамото ми - отвърна Алекс.

- Ако не се получи, нека е като в поговорката. Обичаш ли някого, пусни го на свобода. Не го затваряй в тъмницата.

- Поговорката не е такава, Кал.

Кал погледна към Пакостник, който си играеше по склона.

- Само не и показвай кой си - рече Кал. - Прави се на някого, когото би обикнала. И тя ще го направи. Хората обичат това, което си мислят, че другите са. Така е в живота.

- Кога стана толкова циничен? - подсвирна Алекс. - От татко си ли го наследи?

Кал се намръщи. Вече не искаше да помага никому.

- Какво общо има татко ми с това? Защо го намесваш?

- Хей - отстъпи Алекс и вдигна ръце, - знам какво говорят хората. Че е бил приятел с Врага на Смъртта. Че е учил с него. Че вече мрази маговете и всичко магическо.

- И какво, ако е така? - сопна се Кал.

- Търсил ли е някого? - попита Алекс. - Магове? Стари приятели?

- Не мисля - поклати глава Кал. - Сега е различен човек.

- Кофти е, когато хората са сами - добави Алекс. - Мащехата ми остана самотна след смъртта на татко, но после влезе в Асамблеята и сега е щастлива да командва останалите.

Кал искаше да каже, че Алистър е щастлив с новите си приятели, харесващи таратайки и вехтории от едно време. Но си спомни стиснатите зъби, колко тих бе през годините, отчаяния поглед, с който се взираше в нищото понякога, като че на плещите му лежи непосилна тежест.

- Аха - каза накрая Кал и щракна с пръсти. Пакостник се стрелна надолу по хълма към него. Ноктите му задълбаха по влажната почва. Опита да не мисли как баща му стои сам вкъщи. Или за това какво е допуснал, когато майстор Руфъс му е съобщил, че Кал не иска да го вижда. - Кофти е.

Мислеше за това и на следващия ден, докато слушаше лекцията на майстор Руфъс за работата с елементали за напреднали. Майстор Руфъс вървеше напред-назад пред класната стая и обясняваше как бегълците елементали са опасни и че обикновено трябва да се унищожат, но и че понякога маговете решават, че са полезни и може да се работи с тях.

- Летенето например изчерпва магическата ни енергия - обясни майстор Руфъс.

Аарън вдигна ръка по навик, придобит в старото му училище:

- Но нали контролът над елементали също изчерпва енергията ни?

- Интересен въпрос - кимна майстор Руфъс. - Да, изчерпва енергията, но не за постоянно. Веднъж оковеш ли елементал, вече е по-лесно да го задържиш. Почти всички магове имат един-два елементала на разположение. А училища като Магистериума имат много.

- Какво? - Кал се огледа наоколо, сякаш очакваше някой воден уивърн[ 3] да изскочи от каменната стена.

- Как смяташ, че чистим униформите ви? - повдигна вежда майстор Руфъс. - Или стаите ви... в този ред на мисли?

Кал не бе разсъждавал върху това преди, но се притесни. Дали някое същество като Уорън не чистеше бельото му? Полазиха го тръпки. Но може би това бе видовизъм.

Може би трябваше да е по-толерантен.

Спомни си как Уорън дъвчеше слепите риби.

А може би не.

Майстор Руфъс продължи по темата.

- Да не забравяме и елементалите, които използваме по време на упражненията, но и като защита. Древни елементали, спящи дълбоко в пещерите в очакване.

- В очакване на какво? - ококори се Кал.

- Да ги призовем за битка.

- В случай че войната започне отново - рече с равен глас Аарън, - ще ги пратите срещу Врага.

Майстор Руфъс кимна.

- Но как ги карате да правят каквото искате? - настоя Кал. - Защо им е да се съгласяват да спят, ако ще ги будят само за битки?

- Приковани са към Магистериума с древна елементалска магия - обясни Руфъс. -Първите магове, основали академията, ги пленили, взели силите им и ги оставили да почиват дълбоко под земята. Стават по наша заповед и под наш контрол.

- С какво това се различава от Врага и неговите обсебени от Хаоса? - попита Тамара. Бе успяла да върже косата си на плитка с химикалката, която сега висеше там.

- Тамара! - скара и се Аарън. - Това е различно. Обсебените са зли. Е, освен Пакостник - добави бързо той.

- А онези какви са? Добри? - попита Тамара. - Ако са добри, защо са заключени?

- Не са нито добри, нито зли - обясни Руфъс. - Просто невероятно силни. Като гръцките титани. Не ги е грижа за човешките същества. Където и да отидат, носят смърт и разрушения. Не защото искат да ни убиват, а защото не осъзнават или не ги интересува какво правят. Да обвиниш гигантски елементал за унищожението на град е все едно да обвиниш вулкан, че е изригнал.

- Значи трябва да ги контролират за доброто на останалите - вметна Кал. Долови съмнението и подозрението в собствения си глас.