Холи Блек - Медната ръкавица

Въпреки всичко стомахът на Кал изкъркори при миризмата на панирано пиле, която идваше от зелената маса.

- Не дойде на вечеря - каза Тамара. - Раф и Кай ти пращат поздрави.

- Всичко наред ли е? - попита Аарън.

- Да - отвърна Кал и бодна с вилицата голямо количество лишеи, добавяйки още една лъжа в растящия списък от постъпки на черен лорд.

Уроците започнаха на следващата сутрин. За пръв път им бяха отделили класна стая. Или класна пещера, помисли си той. Бе голяма зала с неравни каменни стени и кръгла падина в центъра. В кръга имаше пейка, на която можеха да седнат за уроците. Имаше също и басейн за упражнения по водна магия и противотежест на огъня. Видя и яма с овъглена прах. А и - вероятно заради Аарън - метален пиедестал, на който бе поставен лъскав черен камък, символ на бездната.

Аарън, Тамара и Кал седнаха на пейката, а майстор Руфъс излезе от стената. Той махна с ръка и от пръстите му полетяха искри, които изписаха букви върху камъка.

- Миналата година минахте през Портата на Контрола и овладяхте магията си. Това е първата стъпка, за да станете истински магове. Тази година започваме работа по контрола ви над самите елементи.

Започна да върви напред-назад. Руфъс често го правеше, когато е замислен.

- Някои майстори, които имат маг на Хаоса в групата си, го отделят от останалите ученици. Обучават го лично. Вярват, че в противен случай магът на Хаоса ще развали дисциплината в групата.

- Какво? - попита Аарън.

- Аз няма да го направя - намръщи се Руфъс. Кал се запита какво ли му е на него, майстора, оказал се с макар сред чираците. Повечето му колеги биха убили за такъв шанс, но той не бе като тях. Бе обучил Константин Мадън, а там нещата се бяха объркали.

Може би не му се рискуваше повече.

- Аарън остава с групата. Доколкото разбрах, Кал ще ти е противотежест?

Аарън погледна към Кал, все едно очакваше той да откаже сделката.

- Аха - каза Кал, - имам предвид, ако още го иска.

Това накара Аарън да се усмихне криво.

- Искам, я!

- Чудесно - кимна майстор Руфъс. - Ще работим по упражнения за противотежест. Всичките. Земя, въздух, огън и вода. Аарън, искам да овладееш всички тях, преди да използваш Кал като своя противотежест.

- За да не го нараня - каза Аарън.

- За да не го убиеш - предупреди майстор Руфъс.

- Няма - рече Тамара на Аарън. Кал се намръщи, като се запита колко ли близки бяха станали двамата през лятото и дали това не бе още една причина, за която не му бе споменал, Аарън да остане в дома и.

Тамара погледна Кал особено. Изражението и бе странно напрегнато.

- Няма да позволя нещо лошо да ти се случи.

- Сигурен съм, че никой не би помислил, че ще нараниш приятеля си нарочно -рече майстор Руфъс и погледна към Кал. - Но трябва така да направим, че никой от вас да не нарани другия случайно!

Кал въздъхна. Точно това искаше да научи. Как да не наранява другите. Дори случайно.

Аарън обаче изглеждаше ужасен.

- Не може ли да нямам противотежест, щом рискът е смъртоносен?

Майстор Руфъс го погледна с нещо, подобно на съжаление.

- Магията на Хаоса изтощава всеки макар. Не е лесно да разбереш кога се претоварваш. Нуждаеш се от противотежест заради собствената си безопасност. Ще е по-добре, ако никога обаче не го използваш.

Кал опита да се усмихне окуражаващо на Аарън, но Аарън дори не гледаше към него.

Майстор Руфъс продължи с плана на занятията. Щяха да ходят на мисии в гората около Магистериума и да изпълняват дребни задачи: да местят пътя на потоците, да гасят пламъци, да наблюдават околностите, да носят предмети за допълнителни изследвания. В някои от мисиите щяха да бъдат придружавани от други чираци. Накрая всички ученици от Медната година щяха заедно да преследват бегълци елементали.

Кал се замисли какво ли ще е да са на лагер под звездите с Тамара, Аарън и Пакостник. Звучеше страхотно. Щяха да си правят сандвичи - или поне да пекат лишеи - и да си разказват приказки за призраци. И така до края на Медната година и началото на лятото щяха да се преструват, че останалата част от света и очакванията му към тях не съществуват.

Същата нощ Кал бе на път към Портата на Мисиите с Пакостник, когато Селия го пресрещна. Тя бе сменила униформата, която носеха за часовете, с широка розова поличка и блуза на зелени и розови ивици.

- Към галерията ли отиваш? - попита тя, леко задъхвайки се. - Може да идем заедно?

Обикновено той не отказваше покана, свързана с топлите басейни, газираните напитки и филмите в галерията, но сега не бе сигурен, че иска да е край толкова много хора.