Холи Блек - Медната ръкавица

- С мен? - попита Калъм.

- С теб - потвърди майстор Руфъс и се отдалечи на няколко крачки от останалите. Калъм го последва с нежелание.

- Пакостник, чакай тук - промърмори Кал. Не знаеше какво иска да му каже магът, но бе сигурен, че не е нещо хубаво.

- Баща ти е дошъл да те види - обяви майсторът.

- Моля? - Кал не трябваше да се изненадва, но го направи. - Мислех, че на родителите не им се разрешава да идват в Магистериума?

- Да, така е - отговори майстор Руфъс и погледна надолу към Кал, все едно се мъчеше да научи отговора на някакъв въпрос, - но Магистериумът няма навика да отвлича ученици. Допусках, че ще дойдеш по обичайния начин. Алистър ни информира, че не е говорил с теб, преди да напуснеш дома. Каза, че си избягал.

- Той не иска да съм тук - рече Кал. - Настоява да стоя далеч от Магистериума.

- Както знаеш - подхвана Руфъс, - това не е възможно за маг, пресякъл Първата порта. Трябва да довършиш обучението си.

- И аз го искам - рече Кал. - Не желая да се връщам с него. Не се налага, нали?

- Не - отвърна майстор Руфъс, но заради начина, по който изрече думата, не звучеше като окончателно решение. - Както обаче казах, не желаем и да отвличаме деца от родителите им. Мислех, че е свикнал с идеята, че си мой чирак.

- Не е - отвърна Кал.

- Мога да дойда с теб, ако искаш - предложи майстор Руфъс, - докато говориш с него.

- Не желая да говоря с него - изпусна се Кал. С една част от съзнанието си отчаяно искаше да се срещне с баща си, да е сигурен, че е добре, след като преживя ужаса да го види блъснат в стената. Но знаеше, че не може. Щеше да е невъзможно да проведе разговор, в който не се споменават думите „Константин“, „убийство“ и „Алкахест“. Имаше прекалено много тайни, които останалите можеха да чуят.

- Искам да му кажете да си ходи - заяви Кал на учителя си.

Майстор Руфъс остана загледан в него, след което въздъхна.

- Хубаво - отвърна той, - ще направя каквото кажеш.

- Но не искате - рече Кал.

- Алистър бе мой ученик някога - отговори Руфъс. - Имам добро мнение за него въпреки всичко. Надявах се, че обучението ти тук ще смекчи омразата му към маговете и Магистериума.

Кал не знаеше какво да отговори. Не и без да разкрие неща, които не можеше да каже на майстор Руфъс. Затова само поклати глава.

- Моля ви. Накарайте го да се махне - прошепна той.

Майстор Руфъс кимна и се обърна да напусне библиотеката. Кал погледна към Аарън и Тамара. И двамата се бяха привели над масата. Лицата им бяха позеленели от лампите. Гледаха го разтревожено. Помисли да се върне при тях, но не искаше да отговаря на въпросите им.

Вместо това се обърна и излезе от библиотеката с всичката бързина, която кракът му разрешаваше.

Кал се разхождаше из коридорите на Магистериума, тръгнал надолу към прохладните езера и реки, които минаваха през пещерите. Накрая спря до едно, свали ботушите си и потопи крака в мътната вода. Отново се запита дали е добър човек. Винаги бе смятал, че е нормален, че е като останалите хора. Не отвратителен, но не и страхотен. Обикновен.

Не убиец.

Константин Мадън обаче беше убиец. Зъл луд, който бе създал чудовища и се бе опитал да измами смъртта. А Кал бе Константин. Това означаваше ли, че носи отговорност за деянията му, въпреки че не си ги спомня? Сега Кал бе позволил Аарън да се тревожи за заплаха, която дори не съществуваше, понеже бе егоист. Ритна водата, като опръска стената и изгони бледите, слепи риби, скупчени около пръстите на краката му.

Точно тогава един гущер падна от тавана върху камъка до Кал.

- Ох! - извика Кал и стана на крака. - Какво търсиш тук?

- Тук си живея - отвърна Уорън и облиза окото си - и те наблюдавам.

Прозвуча зловещо.

Кал въздъхна. Последния път, когато бе видял гущера, Уорън отведе Кал, Тамара и Аарън в залата на един от погълнатите - маг, използвал толкова много огнена магия, че бе станал елементал. Предупреждението на погълнатия отекна в ушите на Кал: Един от вас ще се провали. Един ще загине. А трети е вече мъртъв.

Сега Кал знаеше кой е. Калъм Хънт бе вече мъртъв.

- Махни се - предупреди той гущера - или ще те удавя в реката.

Уорън го изгледа странно, преди да избяга по стената.

- Не само аз те наблюдавам - изсъска той, преди да потъне в мрака.

Кал въздъхна, взе ботушите си и тръгна бос обратно към покоите. Когато пристигна, легна на едно от канапетата и се загледа в камината. Мъчеше се да не мисли за нищо ужасно, докато Тамара и Аарън не се върнаха, следвани от Пакостник. Аарън носеше голяма чиния лишеи.