Холи Блек - Медната ръкавица

Бе страшно ядосан на себе си и още повече на Тамара.

Стана късно, когато го пуснаха и майстор Руфъс го отведе до стаята му.

- Разбирам защо не искаше да видиш баща си, когато те посети.

Кал не отговори. Възрастните имаха невероятната дарба да споменават очевидното и да споделят кога нещо им е станало ясно.

- Трябва да знаеш, че не си в никаква беда, Калъм - каза Руфъс. - Никой не би очаквал да предадеш тайните на баща си, но такова тегло не е трябвало да бъде поставяно на раменете ти.

Калъм не отвърна. Бе говорил часове наред. Нямаше какво повече да каже.

- Баща ти стана много ексцентричен след войната. Може би никой от нас не искаше да види колко екстремно е поведението му. Да работиш с елементите е изключително опасно. Може да подчиниш света на волята си, но с цената на психиката си.

- Не е луд - сопна се Кал.

Майстор Руфъс спря и погледна внимателно Кал.

- Не бих споменал това на места, където могат да те чуят - рече той. - По-добре да мислят, че е луд, отколкото съюзник на Врага.

- Вие за луд ли го смятате? - настоя Кал.

- Не мога да си представя, че Алистър се е съюзил с Константин - отговори след кратка пауза Руфъс. -Обучих и двамата. Бяха добри приятели, наистина. Но никой не бе до такава степен предаден от пропадането на Константин в злото, колкото Алистър. Никой не искаше толкова много да го срази, колкото той го искаше, особено след смъртта на Сара. Няма по-голяма измяна от тази на приятел.

Кал погледна към Руфъс и се почувства замаян. Помисли за Аарън, който бе роден да победи Кал. Бе му предречено дори да не го знаеше.

- Някои хора са създадени да бъдат приятели, а други да станат врагове - каза Руфъс. - В крайна сметка вселената винаги се наглася.

- Във всичко има баланс - промърмори Кал. Така казваха алхимиците.

- Точно така - Руфъс постави ръка върху рамото му. Това го изненада толкова, че той подскочи. - Ще се оправиш ли?

Кал кимна и се прибра в покоите. Тя бяха празни. Както Тамара, така и Аарън бяха в спалните си, чиито врати бяха плътно затворени. Влезе в собствената си стая и легна облечен. Пакостник вече спеше върху завивките. Кал изтегли Мири от ножницата и я вдигна така, че да може да я види, да забележи извивките по металното острие.

Мир.

Свали ръка до тялото си и затвори очи. Бе прекалено уморен дори да се преоблече.

На следващия ден се събуди от звъна на първата камбана. Той означаваше, че вече е закъснял за закуска. Не бе ял нищо предната вечер и се почувства немощен, сякаш са го ударили няколко пъти в стомаха.

Сложи си чиста униформа и обу ботуши. Нито Тамара, нито Аарън го чакаха в хола пред стаите. Или бяха решили, че го мразят, или изобщо не знаеха дали се е прибрал предната вечер.

Кал тръгна схванат към трапезарията, следван от обсебения вълк. Гъмжеше от чираци. Ученици от Желязната година със сиви униформи обикаляха наоколо, правеха физиономии над купчините шарени лишеи и зяпаха огромните парчета гъби на грил.

Няколко ученици от Сребърната и Златната година седяха на групички, завърнали се от мисии и оглеждащи се презрително, сякаш вече са станали майстори.

Аарън бе седнал на масата с още няколко ученици от Медната година. Селия бе там заедно с Гуенда, Раф, Лоръл и Джаспър. Чиниите пред тях бяха чисти.

Тамара бе на друга маса с Кимия и приятелките си. Кал се запита дали е разказала на всички за Алистър и дали се хвали каква героиня е, но той вече не можеше да направи нищо по въпроса. Въздъхна и започна да сипва печени лилави грудки, които ухаеха на каша. Взе и малко беконов лишей за Пакостник. Яде прав, за да не сяда до никого. Не бе сигурен, че е добре дошъл където и да е.

Когато втората аларма иззвъня, Кал се отрави към майстор Руфъс, който бе седнал с останалите майстори.

- Ах - рече майстор Руфъс, като викна Тамара и Аарън с махване на ръката си, -време е да започваме уроците си.

- Ура! - каза саркастично Кал. Майстор Руфъс го изгледа, след което се изправи и ги отведе от трапезарията. Кал, Аарън и Тамара изостанаха от него като опашката от нещастна комета.

- Добре ли си? - попита Аарън и застана рамо до рамо с Кал, докато майстор Руфъс ги водеше надолу по каменните стъпала, издълбани в скалата. Стълбите се виеха все по-надолу, все по-надолу като спирала. Малки блестящи саламандри тичаха по тавана. Кал отново се сети за Уорън.

- Зависи от това дали си на нейна страна, или на моя - отвърна Кал.

Той погледна към Тамара, която сви устни. Изглеждаше така, като че иска да блъсне Кал надолу по стълбите.