Холи Блек - Медната ръкавица

- Защо трябва да има страни? - ядоса се видимо Аарън.

- Защото предаде баща ми! - изсъска Кал. - Никой истински приятел не би направил подобно нещо. Обеща да опази тайната ми и излъга. Тя е лъжкиня.

- Един истински приятел на Аарън не би защитил човек, който се опитва да го убие! - сопна се Тамара.

- Но ако ми беше приятелка, лъжкиньо, щеше да ми повярваш, че не това се опитва да направи Алистър!

Тамара го изгледа, излъчвайки нещо по-лошо и от гняв. Със съжаление.

- Не разсъждаваш трезво, Кал.

- Нито пък ти! - извика той, но майстор Руфъс се завъртя и се извиси и над тримата.

- Още една дума за Алистър Хънт - рече той, - и вместо вечеря ще сортирате пясък.

Кал бе изкарал първата си седмица в Магистериума, сортирайки пясък, така че бе по-склонен да се изправи срещу елементал на Хаоса. Млъкна. Същото направиха Аарън и Тамара. Тя изглеждаше мрачна, а Аарън - нещастен. Гризеше си ноктите -нещо, което правеше само когато е наистина нещастен.

- А сега... - добави майстор Руфъс и се завъртя. Кал осъзна, че са стигнали до огромна пещера без дори да забележи. Стените бяха покрити с дебел син мъх с цвета на небето. Майстор Руфъс започна да крачи напред-назад, скръстил ръце зад гърба си. - Знаем, че за да се използва елемент, ви трябва противотежест, нещо, което ви поддържа в баланс, така че да не попаднете под контрола на елемента. Нали така?

- За да не бъдем погълнати. Като онзи огнен човек - каза Аарън, имайки предвид чудовищното пламтящо същество, което бяха срещнали в тъмните пещери под Магистериума.

- Да - направи болезнена гримаса майстор Руфъс. - Онзи „огнен човек“, както го нарече, някога се казваше майстор Маркъс. Но има нещо повече, нали?

- Това е противоположност - рече Тамара и разтърси плитките си. - Избутва те в другата посока. Противотежестта на огъня е водата.

- А на Хаоса е? - попита Руфъс и погледна внимателно Аарън.

- Кал - отвърна Аарън. - Имам предвид, че моята противотежест е Кал. Но не за всички. По принцип противотежестта на Хаоса е жив човек. Не само Кал.

- Изчерпателен както винаги - рече Руфъс. - И какъв е проблемът с противотежестта?

- Трудно се намира? - Аарън видимо гадаеше, макар Кал да смяташе, че е прав. Би било трудно да намери огън. Може би възрастните магове носеха запалки?

- Ограничава силите ти - каза Тамара. Майстор Руфъс кимна към нея, потвърждавайки, че е дала по-добрия отговор.

- Да ограничиш силата си е част от това, което те предпазва - обясни той. - А какво е обратното на противотежестта?

Тамара отново се изфука:

- Каквото направихме с пясъка миналата година?

Кал искаше да и се изплези, но знаеше, че ще го хванат. Това бе проблемът с класовете от трима души.

- Емоционалното ускорение, както го наричаме - кимна майстор Руфъс. - То е много опасно, тъй като те привлича все по-навътре в елемента. Дава сила, но цената може да се окаже твърде висока.

Кал се надяваше това да не е началото на лекция за това как е бил проблем преди и продължава да е проблем сега.

Майстор Руфъс обаче продължи с урока си.

- Искам да се упражнявате с противотежести. Първо съберете нещо, което да представи всеки от елементите. Аарън, за теб ще е най-трудно, тъй като си избрал Кал за противотежест.

- Хей! - обади се Кал.

- Искам да кажа, че е по-трудно да работиш с човек. Хайде сега открийте противотежести.

Кал обиколи пещерата и намери скала. Въздухът бе навсякъде около него, затова прецени, че това е ясно. Огънят и водата бяха по-сложни, но използва част от магията си, за да събере вода от пещерното блато на кълбо, което започна да кръжи около главата му. След това взе една лоза и я запали с магия, когато настъпи моментът.

Върна се на мястото, на което бяха застанали останалите. Разбира се, бяха приключили упражнението преди него.

- Много добре - каза майстор Руфъс. - Да започнем въздушната магия. Ще използвам такава, за да ви изпратя във въздуха. Не изпускайте противотежестта си. Тя ще е единственият ви контакт със земната магия. Слезте, когато почувствате, че трябва да използвате противотежестта.

Един по един се издигнаха във въздуха. Кал почувства как той свисти около него. Летенето го замая. Това бе любимата му магия. Кракът не го болеше във въздуха. Започна да използва въздушна магия, оформяше цветове, създаваше облаци и прелиташе през тях. Колкото повече магия използваше, толкова повече разбираше как може някой да бъде погълнат. Струваше му се, че да стане част от въздуха, няма да отнеме много. Можеше да се отпусне и да бъде отвян като есенно листо. Всичките му грижи и страхове щяха да изчезнат.