Холи Блек - Бронзовият ключ

На Кал не му хареса.

Върнаха се в огромната зала, където се провеждаха повечето контролни изпитания, включително битката с уивърните по време на Желязната година. Но този път тя бе в пламъци. Буквално. Може би не цялата, но по-голямата част. Кал усети как жегата го обхваща мигновено и го пече като кекс откъм краищата.

Насред залата горяха огньове, но в определена схема. Някои пламтяха паралелно и помежду им оставаха пътеки. На Кал му напомняха лабиринти от храсти и дървета, между които хората се лутат. Този лабиринт обаче беше огън.

- Огнен лабиринт! - ахна Аарън. Тамара бе зяпнала, а очите й шареха с движението на пламъците. Огънят се издигна, после се снижи, разхвърчаха се искри. Кал се питаше дали Тамара мисли за сестра си.

Едно момиче от Златната година, вероятно чирак на Майстор Норт, мина покрай тях и внимателно подаде на Майстор Руфъс три манерки. Руфъс кимна.

- Тези са за вас - каза той. На манерките грижливо бяха изписани инициалите им - АС, КХ, ТР.

- Водата е елементът, който съперничи на пламъка. В манерките има малко вода - ще я използвате да очертаете пътя си в лабиринта. Може обаче да я използвате срещу стените или пък за да съхраните магията си. Няма да ви кажа кой е правилният път. Трябва сами да прецените.

Кал бе сигурен, че Майстор Руфъс им казва какво предпочита, макар да не си признаваше.

- Абсолютно е забранено да прелетите над лабиринта. Ако опитате, ще бъдете незабавно дисквалифицирани. Ясно ли е? - погледна ги строго Майстора.

- Понеже е измама - кимна Кал.

- И е опасно - допълни Тамара. - Жегата се издига нагоре. Въздухът над лабиринта ще е убийствено горещ.

- Вярно е - потвърди Майстор Руфъс. - И още нещо. Всеки ще се състезава сам.

Той ги изгледа изпитателно. И тримата бяха смаяни.

- Не в екип, а поотделно.

- Какво? - попита Тамара. - Но ние трябва да пазим Кал? Не сме го изпускали от поглед.

- Мислехме, че това е отборно предизвикателство - намеси се Аарън.

- Ами превръзките за ръце?

Руфъс хвърли поглед към другите Майстори, които стояха с чираците си и ги подготвяха за лабиринта. Някои от по-големите ученици сновяха между тях, подаваха манерки, отговаряха на въпроси. Асистенти. Кал видя проблясване на злато и сребро; забеляза Алекс и Кимия. Кимия погледна към тях и махна леко на Тамара, но тя не отвърна на поздрава. Очите й бяха като вкаменени.

- Отборно предизвикателство е - резултатите ви ще бъдат усреднени - каза Майстор Руфъс. - Целта на изпитанието е да покаже колко важно е всеки от вас да поема отговорност за образованието на другите чираци в групата. И макар да е добре да знаем как действате като група, има значение и как ще се справяте сами. Не се бойте за Кал - добави той. - Тревожете се за себе си и за резултатите. Всеки ще влезе в лабиринта от различна страна. Трябва да стигнете до центъра. Онзи, който успее, печели свободен ден, който може да прекара в Галерията с останалите от отбора.

Внезапно Кал изпита силен порив да спечели. Цял ден да лежи в топлите басейни, да гледа филми и да яде сладки с Тамара и Аарън. Щеше да е страхотно.

Беше и много доволен, че няма да го наблюдават по време на изпитанието. Не че не оценяваше грижата на приятелите си, но не беше свикнал все да е с компания, отегчаваше се. Изпитанието бе създадено и организирано от Майсторите, което означаваше, че никой не е в безопасност. Но едва ли бе по-застрашен от другите.

Гласът на Майстор Норт прогърмя над огненото поле, усилен от магията. Той повтори правилата, подчерта забраната за летене и после заизрежда стартовите им позиции. Кал погледна своя тебеширен знак - ВУ9.

- Късмет - пожела той на Аарън и Тамара. И двамата стискаха манерките си и го гледаха разтревожени. Кал усети прилив на топлота, не заради огъня. И двамата му приятели щяха всеки момент да влязат в пламтящ лабиринт, но бяха загрижени не за себе си, а за него.

- Внимавай - каза му Аарън и го потупа по рамото. Зелените му очи го гледаха окуражително.

- Можем да го направим - рече Тамара. Въодушевлението й донякъде се бе върнало. - Ще шляпаме в басейна на Галерията, преди да се усетите.

Двамата с Аарън заеха местата си. Кал чу гласа на Майстор Норт да се извисява над пращящите пламъци.

- Ученици... готови. Начало!

Чираците се втурнаха напред. В тунела имаше безброй коридори. Кал следваше своя, който го отведе по-навътре в лабиринта. Навсякъде около него гореше. Виждаше другите ученици като сенки, стрелкащи се през оранжевите и червени пламъци.