Холи Блек - Бронзовият ключ

б) да диша, след като Аарън е използвал въздушна магия, за да го удуши;

в) да суши дрехите си, след като Майстор Руфъс хубаво го е намокрил. Последното, уви, не се правеше с магия.

Фактът, че всички са скапани, изобщо не му помагаше. Тамара непрекъснато се взираше в пламъците на свещи и камини, сякаш се опитваше да зърне лицето на сестра си там. Аарън обикаляше из трапезарията в очакване да го замерят с храна. Пакостник пък подскачаше при вида на сенки. Нещата станаха толкова зле, че животното умираше от страх.

От друга страна, Джаспър не бе свършил кой знае какво по въпроса за слуховете. Селия твърдеше, че Дрю не е имал много приятели. Бил затворено момче и понякога питал по-големите ученици как да се оправя с Майстор Лемюъл. Алекс Страйк му казал да отиде при Майстор Норт, ала той не го послушал. Вероятно му наредили да се крие и да не се оплаква на директора.

Колкото до човека, пуснал слуховете за Аарън, Джаспър не знаеше нищо. Обеща повече информация в края на седмицата.

В четвъртък вечер Кал вече бе готов за петъка, без значение колко лош щеше да се окаже. Беше готов на всичко, за да получи някакви отговори. Ала в трапезарията Майстор Руфъс им съобщи, че ще имат нощен урок, тъй като Алма се е върнала.

- Тамара, урокът е за магията на Хаоса, тъй че... - започна той, но тя го сряза.

- Искам да гледам - рече, - ще бъде интересно. Малцина виждат магията на Хаоса на живо, но аз съм видяла много. Искам да разбера как действа.

Той кимна, макар да личеше, че не е доволен. Разбира се, Майстор Руфъс по принцип изглеждаше гробовно, така че може би това не означаваше нищо.

След като приключиха с лишеите, гъбите и облачносивите подземни шейкове, се събраха в класната стая. Майстор Руфъс сновеше напред-назад. Алма се бе облегнала на къс жезъл, докато говореше.

- Както знаете, обратното на хаоса или бездната е магията на душата. В последния урок се научихте да виждате душата на другия. Сега искам да се научите да докосвате душата на друг човек, макар и съвсем леко.

- Вече възразих за това - обади се Кал, - странно е и зловещо. Дори не знаем какъв е ефектът върху другия.

Алма въздъхна тежко.

- Както вече казах, те губят съзнание. Нищо повече. Но ако си толкова страхлив, нека Аарън започне. Може да се упражнява върху теб.

- Аз, ъ-ъ-ъ. - заекна Кал.

Тамара стана от мястото си срещу каменната стена.

- Аз ще го направя.

- Не! - възрази Кал. - Защо всички искате да ме докарате до безсъзнание?

- Причината сигурно е във физиономията ти - поклати глава Тамара, сякаш той се държеше по-глупаво от обикновено. - Имах предвид, че ще позволя на Аарън да се упражнява върху мен. Съгласна съм да докоснат душата ми.

- Защо? - попита Аарън притеснен. - Та аз не искам да те нараня.

- Искам да видя как действа - сви рамене тя. - Може и да не разбера, но може и да успея. А ако се боиш да ме нараниш, ще ти кажа, ако се случи.

Кал се поколеба. Почувства се глупаво, задето възрази срещу процедурата. Да се научи как да приспива хората, бе страхотно, стига да не объркаше нещо с душите им. Ако някой го дразнеше, можеше да го тупне леко и всичко да приключи. Така щеше да държи Джаспър постоянно в несвяст.

- Добре де, хубаво - рече Кал, - и аз искам да се науча как става.

Тамара го изгледа кръвнишки, но Алма се ухили.

- Лесно е - каза тя.

Но не беше. Алма бе наясно с теорията, но не бе практикувала, а за последен път бе експериментирала с Макар преди почти две десетилетия. Смяташе, че за целта е нужно съсредоточаване, първо, за да видиш душата, а после да я докоснеш с най-тънката нишка на Хаоса.

Кал се ядоса, задето се падна да се упражнява с Алма, а Тамара остана за Аарън. Побиха го тръпки само при мисълта да докосне душата на някого, без да го познава добре. Ала нямаше друг избор, освен да опита. Затвори очи и опита да направи каквото му се казва, да види душата на Алма, както бе видял тази на Аарън. Но не беше същото. Аарън бе един от най-добрите му приятели. Все едно да играе на криеница в пълен мрак, размахвайки ръце напосоки. Без да иска, успя да хване душата й. Не просто я докосна, усети сребристото й присъствие да се мята като риба на сухо.

Преди да отдръпне мислите си от нея, долови желязна воля, безкрайна тъга и внезапен ужас. Изпъшка и погледна тъкмо навреме, за да види как тя подбелва очи.

Рухна върху натрупаните възглавници, които Майстор Руфъс бе донесъл от другия край на Магистериума. В този момент видя как Аарън хваща Тамара, която грациозно се отпусна в ръцете му. Задържа я за миг, после тя отвори очи и се разсмя.