Холи Блек - Бронзовият ключ

Руфъс изтича до Алма.

- Още е в несвяст! - констатира мрачно той. - Но е добре. Справихте се чудесно.

Кал бе успял. Беше докоснал чужда душа. Но никак не му стана добре от това.

Петъкът настъпи. Калъм се събуди от Пакостник, който ближеше краката му. Беше гадно, пък и го гъделичкаше. Обърна се в полусън и пъхна краката си под завивката. Но Пакостник скочи на леглото и го близна по лицето.

- Уф, стига де! - викна Кал, закри лицето си с една ръка и бутна вълка с другата. Понякога да знаеш къде те е лизал Пакостник, беше по-лошо, отколкото да си останеш невежа по въпроса.

Още сънен, навлече униформата, питайки се дали може да докосне душата на вълка, та да го приспи за още петнайсет минути. После обаче прецени, че животното е обсебено от Хаоса и на душата му е сторено предостатъчно.

Мина през хола и потропа на вратата на Тамара. Беше неин ред да го придружи на сутрешната разходка. Отвътре се чу стон и след няколко минути тя отвори вратата. Беше също толкова сънена. На ръката си имаше лилава превръзка и Кал се сети да си сложи своята. Излязоха в коридора, залитайки, с каишката, която така и не бяха сложили на Пакостник.

- Днес е денят - каза Тамара и посочи превръзката си. - Всички очакват големи подвизи от нас на изпитанието, но разговарях с други ученици. Майстор Руфъс прекара доста време да ни учи за личната отговорност, а вас двамата - за магията на Хаоса. Мисля, че не сме готови.

Кал внимаваше да не падне. Сутрин кракът го болеше. Трудно му беше да прехвърли тежестта на другия крак, преди да се е отпуснал. И той мислеше, че не е готов, но хич не обичаше да се съгласява с Тамара.

- Може да използваме магията на Хаоса - предложи той, - нашето не толкова тайно оръжие.

- Разбира се - изсумтя тя, - стига да искаш всички да те смятат за лъжец.

- Но защо да съм лъжец? - настоя Кал. - Това е моята магия. И на Аарън.

- Така ли щеше да мислиш, ако не беше Макар? - вирна вежди Тамара.

- Вероятно не - съгласи се Кал, - но аз съм Макар.

Тя направи физиономия - или я е развеселил, или я е ядосал. Никога не беше сигурен какво точно означава изражението й, но знаеше, че често се появява на лицето й, особено ако се навърта наоколо.

Пакостник си свърши работата, докато Кал се наслаждаваше на чистия въздух и подритваше листа. После се прибраха и видяха, че маговете най-после са върнали вещите им, преценявайки, че са безопасни. Кал се изкушаваше да прерови всичко, но взе Мири, прибра го в ножницата и тръгна към трапезарията с Тамара. Аарън вече беше на масата с Джаспър и Раф. Беше се навел над чинията, сякаш се опитваше да изчезне.

Тамара седна на един стол и погледна Джаспър.

- Е? Научи ли нещо полезно?

- Махай се, Раф - рече Джаспър.

- Защо? - викна Раф. - Защо, за бога?

Взе чинията си и се премести на друга маса. Джаспър го изпрати с вдигнати вежди.

- Не му обръщайте внимание. Сутрин винаги е кисел - каза той. - Така или иначе, вече говорих със Селия. Трябваше да използвам целия си чар, за да изкопча нещо от нея.

Аарън се притесни от тази информация, Кал завъртя очи.

- Моля те, без повече мъжки съвети - помоли Аарън, - само ни кажи какво е казала, ако изобщо е казала нещо.

Джаспър бе леко обезсърчен.

- Няма слухове за други Макари освен двама ви. Но пък за вас се говори много, трябва да знаете. Как сте победили Врага. Как сте започнали да експериментирате със силите си. Дали имате гаджета.

- Че за какво са им гаджета? - попита Тамара смаяна.

- Благодаря за доверието, Тамара - отвърна Кал.

- Само исках да кажа... просто нямате време.

- Когато става дума за любов, намираш време - отсече Джаспър и ги погледна надменно.

- А слуховете? - изстена Тамара. - Кой ги е пуснал?

- Още не знам - поклати глава Джаспър. - Селия смята, че е някой от големите ученици.

- Мислиш ли, че може да е Кимия? - затаи дъх Тамара. - Тя се държа ужасно с Аарън.

- Но защо да измисля такива неща? - попита Аарън. - Нали ме познава? Поне малко.

- Мисля, че не е тя - отвърна Кал. - Просто изглеждаше изумена, че Аарън може да не е онзи, за когото го е мислила. Не се държеше като човек, пуснал мълва за него.

Джаспър подхвърли една гъба и я захапа.

- Минала е само седмица. Ще разбера повече.

- Супер! - каза Аарън. - Ако оцелеем след изпитанието днес, може и да се сдобием с отговори.

Кал почти бе забравил за изпитанието и изпъшка.

Майстор Руфъс ги изпрати, когато си тръгваха от трапезарията. На лицето му бе изписана зловеща усмивка, а от рамото му висеше огромна торба.

- Хайде, чираци. Мисля, че ще ви хареса това, дето сме ви подготвили.