В. Шуаб - Четирите цвята на магията

— Матю — скастри го някаква жена, понеже момченцето се откъсна от ръката на Кел и избяга да се скрие зад наметката ѝ. Тя продължи на арнески, като заклати глава. — Съжалявам, господине, не знам какво го уха…

Видя лицето на Кел и думите ѝ секнаха. Смелостта на жената стигна колкото да не се обърне и да не избяга като сина си, но онова, което стори, беше в пъти по-лошо. Тя се поклони насред улицата толкова ниско, че Кел се запита дали няма да се катурне напред.

— Авен , Кел — рече задъхана.

Стомахът му се сви и антари посегна към ръката ѝ с надеждата да я принуди да се изправи, преди някой друг да забележи поведението ѝ, но едва бе преполовил пътя до нея и вече стана твърде късно.

— Той не… не внимаваше… — заекна жената, мъчеше се да намери думите на английски, кралския език. Това само накара Кел да се намръщи още повече.

— Вината беше моя — каза той меко на арнески, хвана събеседницата си под ръка и я подкани да се изправи след поклона.

— Той просто… просто… не ви позна — продължи жената, очевидно благодарна да говори на простолюдния език. — В това облекло.

Кел се огледа. Все още носеше кафявия, износен сюртук от „На хвърлей камък“ вместо униформата си. Не беше забравил да се преоблече — просто искаше да се порадва на празненството; ей-тъй за няколко минути да бъде един от странниците или местните. Но свободата му бе свършила вече. Долавяше как новината се разнася през тълпата и настроението се мени като вълна, а обитателите на Нощния пазар разбраха кой се намира сред тях.

По времето, когато Кел пусна ръката на жената, тълпата вече се разтваряше пред него, смехът и крясъците затихнаха до благоговеен шепот. Рай знаеше как да се оправя в подобни моменти, как да извърта положението и да се възползва от тях.

Кел искаше само да изчезне.

Той опита да се усмихне, но беше сигурен, че гримасата е доста зловеща и затова пожела на жената и сина ѝ лека нощ и бързо се насочи покрай речния бряг, сподирен от мърморенето на продавачи и посетители. Не погледна назад, но гласовете го следваха през целия път през обсипаните с цветя стъпала до кралския дворец.

Гвардейците на стража не помръднаха от постовете си, отбелязаха присъствието му само с леко кимване с глава, докато се изкачваше. Беше благодарен, че повечето от тях не се кланяха — само любимецът на Рай, Париш, изглежда беше неспособен да устои на навика, но той поне се постара да бъде дискретен. Докато изкачваше стъпалата, Кел си свали палтото и го обърна наопаки отдясно наляво. Пъхна отново ръце в ръкавите, но те вече не бяха износени и осаждени. Бяха прелестни, бляскави, в същото яркочервено както Айл, която течеше под двореца.

Червеното, запазено за кралското семейство.

Кел поспря на най-горното стъпало, закопча бляскавите златни копчета и влезе вътре.

Откри ги в двора да пият чай под безоблачното нощно небе и есените корони на дърветата.

Кралят и кралицата седяха на масата, а Рай, изтегнал се на кушетка, дърдореше безспир за рождения си ден и с какви пищни празненства възнамерява да го ознаменува.

— Нарича се рожден ден — подчерта крал Максим — едър, широкоплещест, с пламенни очи и черна брада — без да вдига поглед от купчината книжа, които четеше. — Не са няколко дни и определено не става дума за цяла седмица !

— Двайсетгодишнина! — противопостави се Рай и размаха празната си чаша за чай. — Юбилей! Няколко дни празненства надали изглеждат пресилени… — кехлибарените му очи пламнаха лукаво. — Освен това и бездруго половината са за народа. Кой съм аз, че да отказвам на поданиците си?

— А другата половина? — поинтересува се кралица Емайра, чиято дълга тъмна коса бе украсена със златна панделка и събрана в тежка плитка на гърба.

Рай стрелна родителите си с победоносна усмивка:

— Ти си твърдо решена да ми намериш половинка, майко.

— Да — потвърди кралицата и разсеяно намести приборите на масата, — но предпочитам да не превръщам двореца в бордей все пак.

— Не бордей! — възрази Рай и прокара пръсти през гъстата си черна коса, с което размести положената там златна тиара. — Просто ефикасен начин да се оценят множеството нужни атрибути на… О, Кел! Той ще подкрепи логиката ми.

— Намирам идеята за ужасна — отвърна Кел и закрачи към семейството.

— Предател! — възмути се Рай с престорена обида.

— Но — допълни Кел при приближаването си към масата, — той все пак ще гуляе. По-добре ще е да му организирате купон тук в двореца, където поне ще го държим настрани от неприятностите. Или да ги минимализираме, доколкото е възможно.