Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

Звукът бе оглушителен, пронизващ. Силата на двете могъщи заклинания разцепи земята, а подът под краката на Рейстлин се разклати. Пеещите камъни се пръснаха. Металните драконови глави се напукаха.

Самият Портал започна да се срива.

Магьосникът се отпусна на колене. Полето се разреждаше, а извивките му започваха да се разкъсват една по една със звук, който наподобяваше трошенето на костите на света. Магията се разединяваше на съставните си части и понеже Рейстлин не я освобождаваше от волята си, той също започна да се разкъсва бавно и постепенно.

Болката потопи главата му в кървава пелена. Тялото му се затресе конвулсивно и той изкрещя в агония.

Беше изправен пред ужасен избор. Ако позволеше на магията да изчезне, щеше незабавно да го последва гибел, пред която и най-тъмният мрак бе за предпочитане. Но ако се противопоставеше на неминуемото, със сигурност щеше да бъде разкъсан на части, които безконтролната магия би разхвърляла във всички посоки.

Мускулите му започнаха да се отскубват от костите, сухожилията му заскърцаха от напрежение.

— Карамон! — изстена той, ала брат му и Тас бяха изчезнали.

Магическото устройство, направено от гном, чиито изобретения работеха, наистина бе свършило работа. Нямаше ги. Нямаше откъде да дойде помощ.

Оставаха му секунди живот и още по-малко време, за да действа. Болката бе така непоносима, че не можеше да мисли.

Ставите му вече се отделяха една от друга, очите му изскочиха, сърцето му бе смачкано, а мозъкът — изсмукан от черепа.

Чуваше собствения си крясък и знаеше, че това е предсмъртният му вик. Но не преставаше да се бори така, както се бе борил през целия си живот.

Аз… ще… овладея…

Думите бяха избликнали заедно с кръвта му.

Аз ще овладея…

Ръката му се протегна и той сключи пръсти около жезъла на Магиус.

Аз ще!

А после просто пропадаше напред в ослепителната, въртяща се, връхлитаща вълна от многоцветни светлини…

Върни се у дома… върни се у дома…