Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

Той отново се обърна към Портала и вдигна лявата си ръка с дланта нагоре. Загледан към драконовата глава точно над прохода, зашепна втория напев:

— Бял дракон. От този свят до следващия/ Гласът ми крещи за живот.

Карамон не можеше да откъсне очи от Портала и Кризания. Съзнанието му се сгърчи от ужас и отвращение. Не пускаше брат си. Искаше да направи един последен опит. Изведнъж усети, че слабата ръка между пръстите му помръдва остро и се извива. Нещо проблесна светкавично и студеното острие на сребърната кама се озова опряно в гърлото му, точно там, където пулсираше артерията.

— Пусни ме, братко — произнесе тихо Рейстлин.

И макар камата да не го прониза, все едно, че вече го бе сторила. Защото сега кървеше не плътта, а душата му. Тя бе прерязала и последната духовна връзка, която свързваше двамата близнаци — бързо и чисто. Карамон затвори очи, за да преодолее внезапната болка в сърцето си.

Болката отшумяваше бързо. Връзката бе прекъсната. Най-сетне свободен, войнът пусна ръката на брат си, без да каже дума.

После се обърна и тръгна с накуцване обратно към мястото, където го чакаше скритият зад колоната Тас.

— Един последен съвет, братко — обади се равнодушно Рейстлин, като прибираше камата в ръкава си.

Карамон не му обърна внимание, нито спря да крачи натам, накъдето се бе упътил.

— Внимавай с това магическо устройство за време — продължи присмехулно магьосникът. — Нейно Мрачно величество го е променила. Тя е изпратила кендера обратно. Ако го използвате, нищо чудно да се озовете на някое наистина неприятно място!

— Само че не е! — кресна Тас и изскочи иззад колоната. — Защото Гнимш си поигра с устройството! Гнимш, моят приятел. Гномът, когото ти уби! Аз…

— Тогава го използвайте — прекъсна го студено Рейстлин. — Вземи и него с теб, Карамон, но помни, че съм те предупредил.

Войнът улови ядосания кендер.

— Стига, Тас. Достатъчно. Това вече е без значение.

Карамон се обърна и погледна брат си. Макар лицето на едрия мъж да бе изпито от болка и тревоги, изражението му бе спокойно и изразяваше мислите на човек, който най-после е открил себе си и е постигнал мир. Той погали щръкналите кичури коса на приятеля си и каза:

— Хайде, Тас. Да се прибираме вкъщи. Сбогом, братко мой.

Рейстлин не го чу. Обърнат към Портала, той бе напълно изгубен в магията си. С крайчеца на окото си, докато се готвеше да произнесе третия напев, забеляза, че близнакът му взе медальона от кендера и започна манипулацията, която отново щеше да го превърне в устройство за пътуване във времето.

„Прав му път! Нека върви — помисли си той. — Най-после се отървах от този тъпоумен идиот!“

Загледан към Портала, Рейстлин се усмихна. Кризания бе обгърната от кръг ярка светлина, наподобяваща отблясъците, които слънцето хвърля върху снега. Повелята му към Белия дракон бе чута.

Издигна ръка и изрецитира напева към драконовата глава в долния ляв ъгъл на прохода:

— Червен дракон. От мрак до мрак те призовавам / Под нозете ми е твърдина.

От Кризания се стрелнаха червени нишки, които пронизаха бялата и черната светлина. Червени като кръв, нишките прорязаха и изпълниха хаотично празнината между Портала и магьосника — като мост към Отвъдното.

Рейстлин издигна глас. Обърна се надясно и проговори на четвъртия дракон:

— Син дракон. Време, което протича / Не се отклонявай от пътя.

Около младата жена затанцуваха сини потоци, които постепенно се превърнаха в истински водовъртеж. Тя отметна глава назад и се отпусна в обятията на светлината с разтворени ръце и трептящи дрехи и коси, понесена от теченията на времето.

Магьосникът усети как Порталът потрепери. Магическото поле се активираше и започваше да откликва на заповедите му! Душата му ликуваше от радост, която и Кризания в същия миг споделяше напълно. Очите й блестяха, облени във възторжени сълзи, устните й се разделиха в сладка въздишка. Ръцете й се раздалечиха още повече и от докосването им Порталът се отвори!

Дъхът на Рейстлин секна напълно. Приливът на могъщество и най-чист екстаз едва не го задави. Сега можеше да вижда през самия проход. Съзираше мимолетни образи от измерение, забранено за всеки смъртен.

Някъде от много далече се разнесе гласът на брат му, докато активираше магическото устройство:

— Твойто време си е твое, макар да си го изоставил… Дръж здраво началото и края… и нека твоята съдба се сбъдне…

У дома. Върни се у дома…