Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

Точно в този момент прозвуча чистият звук на тръба. Карамон трепна. Дали го чуваше в действителност или просто образите от въображението му бяха решили да оживеят в кървав кошмар? Имаше чувството, че присъства на самото място: дюлърите лекичко се присламчват и се смесват с редиците на хълмистите джуджета, ръцете внимателно обвиват дръжките на брадвите, чуковете се издигат…

Повечето от хората на Регър така и нямаше да получат шанс да разберат какво се е случило, малцина биха имали възможността да се защитят.

Сякаш чуваше виковете, тропота на подковани ботуши, дрънченето на оръжията, грубите викове и гърлените предсмъртни писъци. Беше толкова реално, толкова невероятно реално…

Изгубен в странното си видение, Карамон едва успя да забележи как лицето на Гарик силно пребледнява. Младият рицар измъкна меча си и скочи към вратата с вик, който моментално върна генерала към действителността. Завъртя се точно навреме, за да види как по коридора към тях нахлува черна вълна от атакуващи джуджета. Проблесна стомана…

— Предателство! — изкрещя Гарик.

— Върни се! — изтътна Карамон. — Не излизай през вратата! Рицарите са заминали. Ние сме единствените останали! — Той се хвърли след младежа и го завлече обратно. — Стража, изтеглете се! — извика на двамата пазачи, които все още стояха отвън и вече се бореха за живота си.

Карамон улови единия от мъжете и го дръпна навътре, докато в същото време стоварваше меча си върху главата на първия от дюлърите. Шлемът на джуджето се пръсна на парчета. Плисна кръв, ала той не й обърна внимание. Засили стража зад себе си и сам се изпречи на пътя на нападателите. Мечът му още веднъж описа кървав откос сред ниските войни.

— Отстъпи, глупако! — изрева на втория пазач, който се поколеба само за миг, преди да се хвърли назад.

Свирепият отпор на генерала за секунда произведе нужния ефект сред дюлърите — спряха стъписано, готови да се паникьосат. Ала объркването не продължи дълго. Карамон вече виждаше как започват да възвръщат куража си.

— Генерале! Внимавайте! — извика Гарик, застанал на вратата с меч в ръка. Едрият войн се обърна и затича към безопасността на стаята с картите.

Неочаквано се подхлъзна върху окървавените каменни плочи и падна на земята, изкълчвайки болезнено коляното си.

Дюлърите чакаха само това, за да се нахвърлят върху му с диви крясъци.

— Приберете се, глупаци! Залостете вратата… — останалата част от думите му бе задушена от купчината джуджета, които се стовариха върху него.

— Карамон!

Като се проклинаше до дъното на душата си за проявеното малодушие, Гарик смело се хвърли в кашата от тела. Нечий чук просвистя и удари ръката му. До ушите му достигна пукот на строшена кост. Лявата му ръка моментално стана безчувствена. „Е — помисли си, без да обръща внимание на болката, — поне не е тази, с която държа меча.“ Оръжието му се завъртя в дъга и един от дюлърите се строполи обезглавен. Край ухото му безгрижно профуча острието на брадва. Джуджето изруга, но бе посечено откъм гърба от единия от стражите, който също бе излязъл.

Въпреки че не можеше да стане, Карамон продължаваше да се бори. Напрегна се и изрита нещо със здравия си крак. В резултат две джуджета полетяха с викове и се стовариха сред прииждащите си другари. Едрият войн се извъртя настрани и стовари дръжката на меча в лицето на друг нападател, чиято кръв го оплиска почти до лактите. Разчистил място за удар в противоположната посока, Карамон замахна за втори път и заби острието на оръжието дълбоко в стомаха на нещастника, оказал се на пътя му. Намесата на Гарик като че ли наклони за миг везните в тяхна полза. Миг, който очевидно нямаше да се проточи.

— Карамон, над теб! — изкрещя младият рицар, докато се сражаваше ожесточено.

Генералът се превъртя по гръб и видя застаналия над него Аргът да издига високо брадвата си. Той понечи да я посрещне с меча, но в същия миг поне четири от мрачните джуджета скочиха върху му и го обездвижиха.

Почти плачейки от безсилие и без да обръща внимание на свистящите остриета край себе си, Гарик направи опит да го спаси. Ала помежду им имаше твърде много нападатели. Брадвата на дюлъра започна да се спуска…

И падна, но от отпуснатите ръце на Аргът. Очите на джуджето се разшириха рязко от изумление. Оръжието издрънча върху окървавения плочник, последвано от мрачното джудже, което се прекатури върху Карамон. Гарик се втренчи в тялото на Аргът и забеляза, че от него стърчи дръжката на малък нож.