Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

Такава е съдбата ти! — просъскаха думите в съзнанието му. — Нещастието на майка ти ще настигне и теб. Магията ще те погълне. Ще останеш завинаги в плен на собствените си заклинания и дори сладката утеха на смъртта ще ти бъде отказана!

Рейстлин рухна. Усети как тялото му се сгърчва. Спомни си, че и тялото на Фистандантилус се бе сгърчило по същия начин от докосването на халцедона.

Главата му лежеше върху каменния под, сякаш бе положена върху дръвника на палача. За момент магьосникът бе готов да признае поражението си…

Ала в Рейстлин имаше сила, която никой не можеше да му отнеме, която се намираше дълбоко в него. Много отдавна боговете бяха натоварили Пар-Салиан със задачата да открие магьосник, който е достатъчно силен, за да надвие нарастващото зло на Мрачната Царица. След дълго търсене магът се бе спрял на Рейстлин, съзирайки в младия магьосник тъкмо тази вътрешна сила. По онова време тя бе просто безформено парче желязо, ала годините, огънят на болката, страданието, войната и амбициите щяха да я превърнат в добре закалена стомана.

Рейстлин вдигна лице от студения камък.

Горещината на яростта й го обгръщаше. Тялото му бе потънало в пот. Огънят изсмукваше дъха от дробовете му. Измъчваше го, подиграваше му се, показваше му света, пречупен през собствените му думи и видения. И, макар да бе заслепен от ужас, какъвто никога до този момент не бе изпитвал, магьосникът усети, че душата му ликува.

Объркано се опита да анализира чувствата си. Забори се за контрол и след едно последно усилие, което го остави слаб и разтреперан, успя да прогони звънтящите звуци от гласа на майка му и да проясни съзнанието си. Затвори очи, за да не вижда презрителната усмивка на Царицата.

Тъмнината го обгърна и в тази тъмнина — прохладна, сладка и успокояваща, той съзря страха й.

Тя се боеше… боеше се от него!

Рейстлин съвсем бавно се изправи на крака. От Портала вееха горещи ветрове и караха робата му да плющи немилостиво. Осъзна, че е обгърнат от буреносни облаци. Сега вече можеше да гледа право към прохода. Присви очи. Втренчи се във вратата с мрачно изкривена усмивка. Сетне вдигна ръка и запрати драконовата сфера в пастта на Портала.

Сферата срещна невидима стена и се разпръсна. Отекна почти недоловим писък. Над главата му запърхаха мрачни, сенчести криле, след което се разнесе ридание, а крилете се превърнаха в дим и бяха отвени надалеч.

През тялото му протичаше енергия, каквато никога не бе притежавал. Знанието за слабостта на врага го изпълваше с опияняваща смелост. Усети как магията се заражда в ума му, спуска се към сърцето и потича като нажежено желязо в кръвта му. Събираното с векове познание беше изцяло в негова власт — неговата и на Фистандантилус!

А после до ушите му достигна кристалночист тръбен звук. Студен и ясен като заснежените върхове над дома на планинските джуджета. Сигналът отекна, за да прогони гласовете, които отвличаха вниманието му, призова го към мрака, давайки му власт над самата смърт.

Рейстлин се поколеба. Не бе възнамерявал да прекрачи през Портала толкова скоро. Искаше му се да изчака още съвсем малко. Но и сега щеше да се справи, стига да бе абсолютно наложително. Пристигането на кендера означаваше, че времето може да измени своя ход. А смъртта на гнома бе премахнала всяка възможност от намесата на магическото устройство — намесата, коствала смъртта на Фистандантилус.

Беше време.

Рейстлин отправи към Портала един последен, изпълнен с копнеж поглед. Сетне се поклони на Царицата, обърна се и закрачи уверено надолу по коридора.

Кризания стоеше на колене в стаята си и се молеше.

Веднага след завръщането си от посещението при Тасълхоф, понечи да си легне, но я възпря някакво странно предчувствие. Въздухът бе застинал и изпълнен с очакване. Сънят така или иначе бягаше от очите й. Беше нащрек и по-будна от всеки друг път.

Небето се къпеше в студения огън на звездите. Сребърната луна Солинари блестеше като острие на добре наточена кама. Виждаше всеки предмет в стаята си с почти свръхестествена яснота. И всеки предмет изглеждаше оживял. Имаше чувството, че я наблюдават отвсякъде.

Вцепенено се загледа към звездите, като мислено съединяваше точките на отделните съзвездия: Гилиън, Книгата, Везните на неутралитета; Такхизис, Царицата на Мрака, Драконът на всички и на никой цвят; Паладин, Храбрият войн, Платиненият дракон. И луните: Солинари, Божието око и Лунитари, Вечерницата. Отвъд тях се въртяха звездите на по-маловажните богове, а сред тях и планетите.