Маргарет Уэйс: Драконите на изчезналата луна

Докато стоеше пред гробницата, Джерард си припомняше всичко случило се през онзи далечен ден, когато за пръв път бе чул гласа на Тасълхоф от вътрешността й. Светът се бе променил и все пак си беше останал същият.

В небето имаше три луни вместо една, ала слънцето, изгряващо всяка сутрин, бе като онова, огрявало Крин през цялата Пета епоха. Хората отново можеха да погледнат към небето, да открият съзвездията на боговете и да ги посочат на децата си. Само дето съзвездията не бяха същите като някога. Бяха направени от други звезди и вече не бяха по старите си места. Две от тях не можеха да бъдат открити и никога повече нямаше да греят над света.

— Епохата на Смъртните — каза сам на себе си Джерард.

Названието придобиваше ново значение, нов смисъл.

Надникна във вътрешността на гробницата. Все още имаше някой вътре — странният елф, когото бе видял за пръв път на арената. Рицарят зачака търпеливо и уважително, напълно подготвен да стои колкото е нужно, но да позволи на опечаления всичкото време, което му трябваше, за да си вземе последно сбогом.

Елфът произнесе молитвата си мълчаливо, след което, поглеждайки още веднъж подире си, тръгна към Джерард.

— Поправи ли ключалката? — попита усмихнато.

— Да, сър — отговори младият войн.

Той затвори вратата и се вслуша в изщракването на ключалката. Не си тръгна веднага. На него също не му се искаше да се сбогува толкова бързо.

— Сър, чудех се… — Джерард замълча, но в крайна сметка се престраши: — Не зная как да го кажа, но Тасълхоф… Той… Стори ли онова, което трябваше да стори?

— Умря ли, когато и където трябваше да умре? — попита елфът. — Победи ли Хаос? Това ли питаш?

— Да, сър — отвърна Джерард. — Точно това.

В отговор елфът вдигна глава и се загледа към небето.

— Някога ей там имаше една червена звезда. Помниш ли я?

— Да, сър.

— Загледай се сега. Виждаш ли я?

— Не, сър — отговори рицарят, като зашари с очи по небето. — Какво се е случило с нея?

— Огънят в ковачницата е изгаснал. Флинт го е изгасил, понеже е знаел, че повече няма да има нужда от него.

— Значи Тасълхоф го е открил — рече Джерард.

— Да, Тасълхоф го откри. Той и Флинт, и всичките им спътници отново са заедно — потвърди елфът. — Флинт, Танис, Тасълхоф, Тика, Стурм, Златна Луна и Речен Вятър. Сигурно чакат само Рейстлин, а той съвсем скоро ще се присъедини към тях, понеже Карамон, неговият близнак, не би и помислил да тръгнат без него.

— А къде ще отидат, сър? — попита войнът.

— Към следващата стъпка от своето пътуване — отговори елфът.

— Дано всичко с тях бъде наред — каза Джерард.

След което обърна гръб на Гробницата на Последните герои, сбогува се с елфа и като сложи ключа в джоба си, се насочи към странноприемницата „Последен дом“. Топлият светлик, струящ през прозорците й, огряваше пътя му.