Маргарет Уэйс: Драконите на изчезналата луна

— Аз казвам да го направим — отвърна студено Нуитари. — Ако съживите Палин и му върнете магията, трябва да постъпите по същия начин и с Даламар. Балансът не бива да бъде нарушаван.

— Какво ще отсъдиш ти — попита Солинари Лунитари.

— Ще приемете ли решението ми? — произнесе тя.

Солинари и Нуитари се спогледаха, след което кимнаха едновременно.

— Такова е моето решение. На Даламар ще бъдат върнати животът и магията, но трябва да напусне Кулата на Върховното чародейство, която някога обитаваше. От този момент нататък достъпът до нея ще му бъде отказан. Даламар трябва да се върне към света на живите и да заживее сред тях. Палин Маджере също ще получи живота си обратно. Ако пожелае, магията също ще му бъде върната. Условията ми задоволителни ли са за вас?

— За мен са — каза Нуитари.

— И за мен са — каза Солинари.

— А задоволителни ли са за теб, Даламар? — поинтересува се Лунитари.

Мрачният елф бе получил онова, което искаше, и това бе единственото, което в този момент имаше значение за него. Колкото до останалото, щеше да се завърне към света, какво пък. Може би някой ден дори щеше да властва над него.

— Напълно, господарке — отговори той.

— А ти, Рейстлин Маджере, съгласен ли си?

Рейстлин кимна мълчаливо с глава.

— В такъв случай и двете искания ще бъдат уважени. Връщаме ви живота и магията.

— Благодаря ви — поклони се Даламар. Погледът му за момент се задържа върху Нуитари. Богът го беше разбрал напълно.

Рейстлин коленичи до тялото на своя племенник и отметна белия покров от него. Очите на Палин се отвориха. Магьосникът се огледа шокирано и удивено, ала щом очите му се фокусираха върху Рейстлин, шокът му прерасна в ужас.

— Чичо! — възкликна той. Изправи се и посегна към ръката на Рейстлин. Пръстите, плътта, костите и кръвта му преминаха през ръката на надвесения магьосник, който беше просто невеществен образ на собствената си душа.

Палин се втренчи в дланта си и постепенно по лицето му се изписа разбирането, че е жив. Гледаше към ръцете си — толкова подобни на тези на чичо му, с дълги, деликатни пръсти — и виждаше как се свиват и разпускат, как се подчиняват на волята му.

— Благодаря ви — вдигна очи към заобиколилите го лъчисти богове. — Благодаря и на теб, чичо. — Той замълча. После каза: — Някога ти предрече, че ще бъда най-великият магьосник, живял някога по лицето на Крин. Не мисля, че предсказанието ти беше много точно.

— Винаги ни остава по нещо ненаучено, племеннико — отговори Рейстлин. — Винаги остава по нещо важно, което пропускаме. Сбогом. Брат ми и приятелите ни ме очакват. — Той се усмихна. — Танис, както винаги, е най-нетърпелив.

Палин видя пред себе си река от души, която протичаше спокойно и бавно покрай бреговете на живите. Слънчевите лъчи огряваха реката, а звездната светлина искреше в неизмеримите й дълбини. Душите на мъртвите гледаха пред себе си, към море, чиито вълни се носеха към вечността, море, което щеше да отведе всяка от тях към ново и непознато пътуване. Карамон Маджере също стоеше на брега на реката и очакваше своя близнак.

Рейстлин се приближи до него. Братята се обърнаха за последно и помахаха за сбогом, след което пристъпиха в реката и се понесоха по сребърните й вълни към безкрайното море.

Духът на Даламар пристъпи в собственото му тяло. Магията отново се вля в духа му. Кръвта загоря във вените, магията загоря в кръвта, а радостта от усещането го изпълни всецяло и дълбоко. Той вдигна глава и погледна към небето.

Единствената бледа луна бе изчезнала. Сега там имаше две луни, едната сребърна, другата — червена, и огънят им озаряваше небесата. Докато гледаше към тях със страхопочитание и благодарност, двете луни се сляха и оформиха лъчисто око, от чийто център се взираше черната луна.

— Значи и на теб върнаха живота — каза Палин, като изникна от сенките.

— И магията — отвърна Даламар.

Палин се усмихна.

— Къде ще отидеш?

— Не зная — отговори безгрижно елфът. — Светът е широко отворен за мен. Смятам да напусна Кулата на Върховното чародейство. Достатъчно дълго стоях затворен там. А ти къде ще отидеш? — Горната му устна едва доловимо се изви презрително нагоре. — Обратно при любящата си съпруга?

— Ако Ъша ме приеме — каза Палин, по-сериозен от всякога. — Дължа й много, а дори не съм започнал да й се отплащам.

— Гледай да не се бавиш много — рече оживено Даламар. — Трябва да свикаме Ордените възможно най-скоро. Чака ни много работа.