Сара Маас - Кулата на зората

Да, вече щеше да има поне ограничена подвижност в краката си дори когато магията й се изчерпаше. Но в тези периоди нямаше да е способен да стои прав. Така или иначе скоро щяха да разберат как и кога нивото на силата й започваше да влияе на потребността му от бастун или количка.

Каол обаче имаше право. Независимо дали стоеше на краката си, куцаше, или седеше… това нямаше да го промени. Не и вътрешно. Тя се бе влюбила в него дълго преди да се изправи. И щеше да го обича независимо от факта как се движеше из света.

— Ами ако влезем в бой? — беше го попитала на път към залата. — Какво тогава?

Каол просто я целуна по слепоочието.

— Виж, че постоянно се препираме. Боят няма да е нищо ново и за двама ни . — Сетне добави: — Да не мислиш, че бих искал да съм с жена, която не ми сритва задника редовно? — Тя направи физиономия и той продължи: — А и връзката помежду ни, Ирен… не променя нищо. Ти ще имаш нужда от свое собствено пространство, аз — от мое. Така че, ако си въобразяваш, че ще минават разни глупави оправдания да си вечно залепена за мен…

Тя го сръчка в ребрата.

— Все едно много бих желала да вися край теб по цял ден като някоя влюбена госпожичка!

Каол се засмя и я придърпа към себе си. Ирен го потупа по ръката и каза:

— Смятам, че и сам можеше да се грижиш за себе си.

Той я целуна по челото отново. И толкова.

Сега, намирайки се вече в залата, Ирен докосна с пръсти неговите и той ги стисна. Сартак се покашля и вдигна отпуснатата ръка на Дува. За да покаже сватбената й халка.

— Сестра ни е обладана от демон, изпратен от Перингтън под формата на този пръстен.

Из помещението се разнесе шушукане.

— Глупости! — изплю Аргун.

— Перингтън не е човек. Той е Ераван — обяви Сартак, игнорирайки по-големия си брат, и Ирен осъзна, че Несрин вероятно му бе разказала всичко. — Кралят на Валгите.

Без да пуска ръката на Ирен, Каол додаде на всеослушание:

— Ераван е изпратил пръстена като сватбен подарък, знаейки, че Дува ще си го сложи и демонът ще я приклещи в капана си.

Оставили бяха втория пръстен в Торе, заключен в едно от древните ковчежета, за да се отърват от него по-късно.

— Бебето — угрижи се хаганът, вперил поглед в изподрания корем на Дува, в кървавите драскотини по шията й, от която Хафиза вече бе извадила най-дългите трески.

— Това са лъжи — кипна Аргун. — Коварните кроежи на отчаяни хора.

— Не са лъжи — намеси се Хафиза с гордо вирната брадичка. — И имаме свидетели, които могат да ви го докажат. Стражи, лечителки и собствения ви брат, принце, ако не искате да повярвате на нас.

Да оспори думата на Върховната лечителка… Аргун просто затвори уста.

Кашин си проправи път през тълпата, спечелвайки си кръвнишки поглед от Хасар, когато я избута с рамо.

— Това обяснява защо… — Той сведе очи към спящата си сестра. — Напоследък беше различна.

— Напротив — озъби се Аргун.

Кашин впи гневен поглед в най-големия си брат.

— Ако някога бе благоволил да прекараш малко време с нея, щеше да усетиш разликата. — Той поклати глава. — Мислех, че е толкова мрачна заради уредения брак, а след това и заради бременността. — Принцът извърна изпълнени със скръб очи към Каол. — Тя е била, нали? Тя е убила Тумелун.

Вълна на потрес се разля в залата и всички погледи се приковаха в Каол. Той обаче се обърна към пребледнялото, съкрушено лице на хагана. Ирен никога не го беше виждала такъв. Ала да загубиш дете, да преживееш подобна трагедия…

— Да — потвърди Каол, свеждайки глава пред Урус. — Демонът си призна, но не е била самата Дува. Според разказа му дъщеря ви се е съпротивлявала във всеки един момент, мъчила се е да възпре смъртта на най-малката си сестра.

Хаганът затвори очи за дълго.

В настаналата тягостна тишина Кашин вдигна длани към Ирен.

— Можеш ли да й помогнеш? Ако още е вътре?

Сломен зов. Не от принц към лечителка, а от приятел към приятел. Каквито се бяха чувствали някога и каквито тя се надяваше да останат.

Цялото внимание в залата се насочи към нея и Ирен не позволи нито капка съмнение да извие гръбнака й.

— Ще опитам.

— Трябва да знаете някои неща за Ераван, Велики хагане. За заплахата, която представлява. И как може да помогне империята ви в борбата срещу него. За ваше добро — добави Каол.

— Смееш да пробутваш плана си в такъв момент? — изръмжа Аргун.

— Не — отсече ясно и непоколебимо Каол. — Но се замислете, че Морат вече е достигнал бреговете ви. Вече сее смърт и опустошения наоколо. И ако не се възправим срещу тази заплаха… — Той стисна пръстите на Ирен. — Принцеса Дува ще е просто първата. А принцеса Тумелун няма да е последната жертва на Ераван и Валгите.