Сара Маас - Кулата на зората

Сартак добави с лека усмивка:

— Освен това решихме, че може да ви потрябват лечителки, затова извикахме няколко. Но явно още доста са изявили желание да дойдат.

Като видя колко жени се изнизват от залата след котките… Всичките. Всичките бяха дошли.

Еретия се грижеше за Хафиза някъде назад зад Каол и Ирен. Беше жива, с бистър поглед, но… толкова крехка.

Еретия се суетеше около възрастната жена и я хокаше заради глупавото й геройство. Въпреки това в очите й напираха сълзи. Хафиза погали бузата й с палец.

— Тя дали… — подхвана Сартак, посочвайки с брадичка към Дува, която лежеше просната на пода.

— В безсъзнание е — рече дрезгаво Хафиза. — Ще спи, докато не я разбудя.

— Въпреки че носи валгски пръстен? — попита Несрин, когато Сартак понечи да вдигне сестра си от каменния под.

Тя заприщи пътя му с ръка, спечелвайки си учуден поглед от принца. И двамата бяха осеяни с рани и драскотини, осъзна Каол. А принцът дори куцукаше. Нещо им се беше случило…

— Дори с пръстена ще спи, докато аз не я свестя — увери я Хафиза.

Ирен просто се взираше в принцесата и кинжала, захвърлен на пода до нея.

Сартак също го забеляза.

— Благодаря ти… че я пощади — промълви той на Ирен.

Тя просто притисна лице в гърдите на Каол, който я погали по косата, усещайки колко е мокра…

— Кървиш…

— Добре съм — прошепна тя върху ризата му.

Каол се отдръпна назад да огледа лицето й. Окървавеното й слепоочие.

— Хич не ми изглеждаш добре — отсече и завъртя глава към Еретия. — Ранена е…

Еретия врътна очи.

— Радвам се да видя, че всичко това не е променило обичайния ти оптимизъм.

Каол я стрелна косо.

Хафиза надзърна над рамото на Еретия и попита закачливо Ирен:

— Сигурна ли си, че този досаден мъж си е струвал цената?

Преди Ирен да отговори, Каол се намеси:

— Каква цена?

Мълчание се разстла над всички и Ирен погледна към Хафиза, докато старицата се измъкваше от ръцете на Еретия. Върховната лечителка каза приглушено:

— Вредата бе твърде тежка. И независимо от силите на всички ни… Смъртта вече те държеше за ръката.

Той се обърна към Ирен със свит от ужас корем.

— Какво си направила? — пророни.

Тя отказваше да срещне погледа му.

— Ще ти кажа какво: глупава сделка — тросна се Еретия. — Предложи да плати цената без дори да разбере каква е. Само и само да спаси кожата ти. Всички чухме.

В гърлото на Еретия също бе заседнала буца, но Каол попита възможно най-спокойно:

— На кого ще плати?

— Нищо няма да плаща — поправи го Хафиза и сложи ръка на рамото на Еретия, за да я предупреди, че е настъпил моментът да си замълчи. — Трябва да възстанови равновесието. Заради онази, която обича да го пази непокътнато, която говореше чрез мен, когато всички се скупчихме в теб.

— Каква беше цената? — повтори сипкаво Каол.

Ако беше заложила нещо, щеше да намери начин да й го възвърне. Не го интересуваше какво се налага да даде от себе си…

— За да запазим връзката на живота ти с този свят, трябваше да го свържем с друг живот. С нейния . Два живота — поясни Хафиза — вече споделят една нишка. Макар че… — Тя махна към краката му, към ходилото, с което се опираше на пода. — Демонът разруши много от тялото ти. Прекалено много. За да спасим по-голямата част, трябваше да платим друга цена.

Ирен застина.

— Каква?

Погледът на Хафиза пак прескочи между двама им.

— Един участък от гръбнака ти си остава увреден. Онзи, отговорен за долната част на краката ти. Дори ние не можахме да го излекуваме.

Каол надникна към краката си. И ги раздвижи. Даже отпусна малко от тежестта си върху тях. Удържаха го.

Хафиза продължи:

— Благодарение на нишката помежду ви, силата на Ирен ще минава и през теб… Ще ти служи като шина. Ще стабилизира онази част от гръбнака ти и ще ти помага да използваш краката си, когато магията й е пълна. — Той се приготви за неминуемото „но“. Хафиза се усмихна мрачно. — Но когато силата на Ирен отслабне, когато е изцедена или уморена, травмата ти ще се възвръща и пак ще губиш отчасти способността си да ходиш. Най-малкото ще е нужно да използваш бастун, а в по-трудните дни, които може да са много… дори количката. Травмата в гръбнака ти не ще изчезне.

Думите й се уталожиха в съзнанието му. Покръжиха из него и… се уталожиха.

Ирен мълчеше. Стоеше толкова неподвижно, че Каол се извърна да я погледне.

— Не може ли просто да ги излекувам отново?

Тя се приведе към него, сякаш се канеше да започне още сега.