Сара Маас - Кулата на зората

Несрин пристъпи напред.

— Носим ви лоши вести от Юга, Велики хагане. Каранкуи се разбуждат, призовани от мрака. — Мнозина зашушукаха, чувайки думата. Но някои се спогледаха объркано и тя поясни: — Зли същества от света на Валгите. Войната вече е стигнала и до вашите земи.

Прикрит шепот и шумолене на везирски роби.

Хаганът обаче не откъсваше очи от спящата си дъщеря.

— Спаси я — каза на Ирен.

Хафиза й кимна дискретно и й махна да излезе отпред.

Посланието бе ясно: предстоеше й изпитание. Последното. Не от Върховната лечителка. Нещо далеч по-значимо.

Може би именно то беше призовало Ирен по тези брегове. Накарало я бе да прекоси две империи, планини и морета.

Зараза. Паразит. А тя се бе борила с такива и преди.

Този демон обаче… Тя доближи спящата принцеса.

И започна.

Ръцете на Ирен не трепереха, когато ги протегна пред себе си.

Бяла светлина сияеше около пръстите й, обгръщаше ги, бранеше ги. Тя хвана ръката на принцесата. Стори й се толкова тънка, толкова крехка в сравнение с ужасните неща, които бе извършила с нея.

Магията на Ирен се завълнува, когато пръстите й доближиха фалшивата сватбена халка. Сякаш беше от магнетит, изкривяващ света около себе си.

Каол сложи длан върху гърба й в знак на безмълвна подкрепа.

Тя свика силите си, пое глътка въздух и опипа пръстена.

Беше страшно.

Много по-страшно от онова, което бе срещнала у Каол.

В него бе живяла просто сянка, а тук намираше бездънно езеро от чернота. И поквара. Опакото на всичко от техния свят.

Ирен се задъха, стискайки зъби, и магията заискри още по-ярко около ръката й — като същинска предпазна ръкавица между нея и пръстена. После го изхлузи от ръката на Дува.

Принцесата закрещя.

Тялото й се изви нагоре и Сартак се спусна да сграбчи краката й, а Кашин — раменете й.

Непоколебими, принцовете приковаваха сестра си на дивана, докато тя се мяташе в ръцете им, надавайки нечленоразделни викове, все така в несвяст от приспивната магия на Хафиза.

— Нараняваш я — изрева хаганът.

Ирен не благоволи дори да надникне към него, загледана в тялото на Дува. Тялото, което принцесата лашкаше бясно нагоре-надолу, нагоре-надолу.

— Тихо — изсъска Хасар на баща си. — Остави я да работи. Някой да повика ковач, който да разреже проклетия пръстен.

Светът отвъд тях двете започна да се превръща в мъглявина от размити картини и звуци. Ирен видя смътно, че млад мъж — съпругът на Дува — се втурва към тях. Несрин го задържа и той заглуши ужасения си вопъл с длан.

Каол, коленичил до Ирен, свали ръката си от гърба й с едно последно потриване, а тя не откъсваше очи от гърчещата се Дува.

— Ще се нарани — извиси глас Аргун. — Спрете това…

Истински паразит. Жива сянка в принцесата. Загнездена в кръвта и съзнанието й.

Ирен усещаше валгския демон в нея, усещаше как беснее и пищи.

Тя разпери ръце пред себе си. Бялата светлина изпълни кожата й. Превзе я цялата, побирайки се във все по-бледите граници на тялото й.

Някой ахна, когато протегна ослепително сияещите си ръце към гърдите на принцесата, като че водена от невидима сила.

Демонът изпадаше в паника, доловил близостта й.

Някъде отдалеч се чу ругатнята на Сартак. Изпращяването на дърво, когато Дува заби крак в страничната облегалка на дивана.

Гърчещият се Валг задращи да си върне силата, но искрящите й ръце наближаваха неумолимо принцесата.

Ирен ги долепи до гърдите на Дува.

Проблесна светлина, озаряваща като слънцето. Околните възкликнаха.

Ала колкото бързо се появи, толкова бързо и изчезна, нахлувайки в Ирен от точката, в която ръцете й допираха гърдите на Дува.

Нахлу и в принцесата.

Заедно с Ирен.

Вътре бушуваше тъмна буря.

Студена, свирепа и древна.

Ирен почувства присъствието на онова нещо , свито в единия ъгъл на съзнанието й. Навсякъде . Същинска тения.

— Всичките ще загинете… — подхвана съскащо валгският демон.

Тя освободи силата си.

Буен поток от бяла светлина обля всички вени, кости и нерви в тялото на принцесата.

Не река, а ивица светлина, оплетена от безчетните нишки на магията й — цял легион от тях, който помете всеки мрачен, гниещ ъгъл, всяка пукнатина, пропита с древна злоба.

Някъде далеч, в един друг свят пристигна ковачът. Чук удари метал.

Хасар изръмжа — Каол повтори звука точно до ухото на Ирен.

Тя смътно мярна черния, лъскав камък в метала, когато го положиха предпазливо в носната кърпа на един от везирите.