Сара Маас - Кулата на зората

Хафиза поклати глава.

— Цената е част от равновесието. Не злоупотребявай със състраданието на силата, която ти откликна.

Каол докосна ръката й.

— Това не е бреме за мен, Ирен — прошепна. — Този дар… не е бреме.

Въпреки това агония изпълваше лицето й.

— Но аз…

— Количката не е наказание. Не е затвор за мен — увери я той. — Никога не е била. И съм същият мъж в количката или с бастуна, който съм и на собствените си крака.

Той избърса сълзата, която се търкулна по бузата й.

— Исках да те излекувам — сподави тя.

— Излекува ме — отвърна с усмивка Каол. — Ирен, излекува ме по всеки един начин, който наистина е важен за мен.

Той попи с ръка и другите й сълзи, целувайки пламналата й буза.

— Има и още нещо, което трябва да знаете за връзката помежду ви, за тази сделка — добави с нежен глас Хафиза. Те се обърнаха към нея. — Настъпи ли мигът, смъртта, била тя спокойна или жестока, ще грабне и двама ви.

Златистите очи на Ирен още лъщяха от сълзи. Но по лицето й нямаше нито страх, нито тъга.

— Заедно — прошушна Каол и преплете пръсти с нейните.

Силата й щеше да бъде неговата сила. А когато дойдеше времето, щеше да си отиде с нея. Но ако той трябваше да умре пръв…

Ужас го прободе в корема.

— Това е истинската цена — заяви Хафиза, прочела паниката в изражението му. — Не страхът за собствения ти живот, а какво би значила загубата му за другия.

— Съветвам те да не ходиш на война — измърмори Еретия.

Ирен обаче поклати глава и изопна рамене.

— Отиваме на война. — Посочи Дува и вдигна поглед към Сартак, като че току-що не бе предложила собствения си живот, за да спаси неговия. — Ето това ще стори Ераван. На всички ви. Ако не му се опълчим.

— Знам — каза приглушено Сартак. Сетне се извърна към Несрин и когато тя впери взор в него… Каол я видя. Искрата помежду им. Новата трептяща връзка. Видя я не по-смътно от раните и драскотините по телата им. — Знам. — Повтори принцът, а пръстите му докоснаха тези на Несрин.

Тогава тя срещна очите на Каол.

Усмихна му се топло, надниквайки към Ирен, която вече питаше Хафиза дали може да се изправи. За пръв път Несрин му се струваше толкова… спокойна. Изпълнена с такова кротко щастие.

Каол преглътна сухо. Съжалявам , оформи беззвучно с устни.

Несрин поклати глава, докато Сартак взимаше сестра си на ръце, прехвърляйки тежестта си върху здравия си крак.

Бих казала, че съм добре.

Той се засмя.

Тогава се радвам за теб.

Очите й се разшириха от смайване, когато Каол най-сетне стана на крака и вдигна Ирен със себе си. Движенията му бяха толкова плавни, че все едно ги извършваше сам без помощта на невидимата шина, която магията на Ирен му осигуряваше.

Несрин избърса сълзите си, а Каол дойде да я прегърне силно.

— Благодаря ти — промълви в ухото й.

Тя отвърна на прегръдката му.

— Не, аз ти благодаря. Че ме доведе тук. При всичко това.

При принца, който я наблюдаваше със спотаен огън в очите.

— Имаме да ви разказваме много неща — додаде тя.

Каол кимна.

— И ние на вас.

Двамата се отделиха един от друг и Ирен пристъпи, за да прегърне Несрин.

— Какво ще правим с цялото това злато? — поинтересува се Еретия, извеждайки Хафиза от залата през шпалира, който стражите бяха образували в гробницата. — Погледни какви кичозни боклуци! — Допълни тя, вторачвайки се смръщено в някаква гигантска статуя на елфически воин.

Каол се подсмихна и Ирен се присъедини към него, премятайки ръка през кръста му, докато вървяха заедно след лечителните.

„Жив“, беше му казала Ирен. И на излизане от мрака Каол най-после се почувства точно така.

Сартак заведе Дува при хагана. Извика и братята и другата си сестра.

Защото Ирен бе настояла да присъстват. Каол и Хафиза също.

Ирен за пръв път забеляза емоция по лицето на хагана, когато мъжът скочи към отпуснатото, окървавено тяло на Дува, внесено от накуцващия Сартак в залата, където всички стояха в очакване. Везирите се стекоха да погледнат отблизо. От гърлото на Хасар се изтръгна стон, в който Ирен можеше да се закълне, че долови искрена болка.

Сартак не позволи на баща си да я докосне. Положи я на един нисък диван и не допусна никого до нея, освен Несрин.

Ирен остана да ги наблюдава безмълвно няколко стъпки назад заедно с Каол.

Връзката помежду им… Почти я усещаше. Като жива струйка хладна, копринена светлина, изливаща се от нейното тяло в неговото.

А той май наистина не страдаше от това, че една част от гръбнака и нервите му щяха да бъдат увредени до края на живота му.