Сара Маас - Кулата на зората

Валгският демон изрева, докато магията й го давеше, задушаваше го. Ирен посрещна задъхано яростната му атака, паническата му съпротива.

Ръката на Каол пак заразтрива гърба й, чертаейки успокоителни линии.

Светът се замъгли още повече.

Не се боя от теб — заяви Ирен насред мрака. — И нямаш къде да избягаш.

Дува продължаваше да се мята, мъчейки се да отблъсне допира й. Ирен притисна ръка още по-плътно към гърдите й.

Времето забави хода си и се огъна. Тя усещаше далечно болката в коленете си, резките бодежи в гърба си. Сартак и Кашин отказваха да отстъпят позицията си на друг.

А Ирен продължаваше да излива магията си в Дува. Изпълваше я с всепомитащата си светлина.

Демонът пищеше неспирно.

Но тя малко по малко го отблъскваше назад, избутваше го надълбоко.

Докато не го видя свит в дъното на душата на принцесата.

В истинския му облик… Беше точно толкова ужасяващ, колкото си го бе представяла.

Пушек се виеше около него, разкривайки само откъслеци от длъгнести крайници с извити нокти, почти неокосмена, сива, лепкава кожа и неестествено големи тъмни очи, които пламнаха, когато се взря в тях.

Когато се взря в тях безпощадно .

Демонът изсъска и в устата му проблеснаха зъби, резливи като на щука.

Светът ти ще рухне. Като всички преди него. Като всички останали.

Той впи нокти в мрака. Дува изкрещя.

— Жалък си — каза му Ирен.

Явно бе изрекла думата на глас, защото наоколо се възцари мълчание.

Почувства смътно как връзката с Каол отслабва. Ръката му изчезна от гърба й.

— Безкрайно жалък — натърти тя, докато магията й се събираше във величествена вълна зад нея. — Уж си принц, а обладаваш беззащитни жени.

Демонът отстъпи уплашено от вълната, дращейки с нокти в чернотата, сякаш се мъчеше да прокопае тунел през Дува.

Ирен атакува. Освободи вълната от магия.

А когато силата й се блъсна в сетните останки от демона, той се изсмя.

Не съм принц, момиче, а принцеса. И сестрите ми ще те намерят скоро.

Светлината на Ирен избухна — раздра, разгроми и погълна мрака до последната частица…

После тя нахлу обратно в тялото си, срутвайки се на пода. Каол извика името й.

Но Хасар стигна първа до нея. Вдигна я на крака, а Ирен светкавично скочи към Дува с разперени ръце…

Дува се закашля и опита да се извърти на една страна.

— Обърнете я — рече дрезгаво Ирен на принцовете, които се подчиниха.

Дува повърна зловонно през ръба на дивана, оплисквайки коленете на Ирен. Тя огледа повърнатото. Храна — главно храна и жилки кръв.

Принцесата се напъна да повърне наново, но този път само дълбок, сподавен звук напусна гърлото й.

И черен пушек. Тялото й продължи да се гърчи в сухи спазми.

Накрая черна струя изтече по изумрудения под.

Докато сенките се точеха от устните на Дува… Ирен го усети. Въпреки че магията й се предаваше, почувства как и последната следа от валгския демон се изпарява.

Като роса под знойно утринно слънце.

Усещаше тялото си премръзнало и болезнено. Празно. Източила бе магията си до краен предел.

Примигна срещу стената от хора, обградили дивана.

Синовете на хагана вече стояха до баща си с ръце върху дръжките на мечовете си и притъмнели лица.

Смъртоносни — от ярост. Не към Ирен, нито към Дува, а към мъжа, изпратил този ужас в дома им. В семейството им.

Дува въздъхна, лицето й се отпусна и по бузите й разцъфна руменина.

Съпругът й отново понечи да скочи към нея, ала Ирен го възпря с ръка.

Тежка — усещаше я толкова тежка. Въпреки това отвърна на паническия поглед на мъжа. Вперен не в лицето на принцесата, а в корема й. Ирен му кимна, уверявайки го безмълвно, че ще се погрижи.

И постави ръцете си върху облия, високо вирнат корем.

Изпрати танцуваща нишка от магията си към живота вътре.

Нещо невинно и радостно й откликна.

Гръмовно.

Изрита силно Дува и клепачите й запърхаха.

Тя примигна срещу струпалите се около нея хора. Срещу Ирен, долепила длан до корема й.

— Бебето ми…

Дрезгав, немощен шепот.

Ирен се усмихна леко задъхана. Облекчението натежа като камък върху гърдите й.

— Здраво и човешко.

Дува просто впи поглед в нея, докато тъмните й очи не се изпълниха със сълзи, преливащи по бузите й.

Съпругът й се свлече в най-близкия стол и покри лицето си с длани. Раменете му трепереха.

Из залата настана раздвижване и хаганът се появи до принцесата.

Най-могъщият човек на земята падна на колене пред дивана и протегна ръце към дъщеря си. Притисна я в силна прегръдка.