Сара Маас - Кулата на зората

— Вярно ли е, Дува? — попита Аргун от единия край на дивана и Ирен едва се стърпя да не му се развика, че трябва да даде на сестра си време да се съвземе.

Сартак обаче нямаше такива задръжки. Принцът се озъби на по-големия си брат:

— Затваряй си устата!

Но преди Аргун да изсъска в отговор, Дува надигна глава от рамото на хагана.

С облени в сълзи бузи принцесата погледна Сартак и Аргун. После Хасар. И Кашин. А накрая и съпруга си, който вдигна лице от дланите си.

По прекрасното й лице още тъмнееха сенки — но човешки.

— Вярно е — прошепна тя с пресекващ глас, връщайки очи към братята и сестра си. — Всичко.

И докато околните осмисляха признанието й, хаганът отново прегърна ридаещата си дъщеря и я залюля нежно в обятията си.

Кашин и Сартак се спуснаха да приласкаят сестра си, а Хасар остана до другия край на дивана с обзето от бушуващи чувства лице.

Като забеляза погледа на Ирен, оформи беззвучно с устни: Благодаря ти .

Тя само кимна и заотстъпва назад към Каол, който седеше в количката си до близката колона. Явно бе помолил някой слуга да му я докара от апартамента му, когато връзката помежду им изтъня, докато Ирен се бореше с демона.

Каол се придвижи до нея, оглеждайки лицето й. По неговото обаче не личеше нито скръб, нито гняв.

Единствено благоговение — благоговение и толкова искрено обожание, че дъхът на Ирен секна. Тя седна в скута му и го целуна по бузата, а той преметна ръце през кръста й.

Една от вратите в отсрещния край на залата се отвори със замах и въздухът се изпълни с трополене на забързани крака и шумолене на поли. И плач. Великата императрица се втурна разридана към дъщеря си.

Оставаше й само крачка до дивана, когато Кашин се хвърли към нея и я хвана през кръста, разпилявайки полите на бялата й рокля с рязкото си движение. Тя заговори на халха, но прекалено припряно, за да може Ирен да проумее нещо. Кожата й изглеждаше пепелявосива на фона на черната й дълга коса. Трескавите й очи виждаха само дъщеря й, докато Кашин й обясняваше кротко за случилото се, галейки успокоително гърба й.

Великата императрица се свлече на колене и прегърна Дува.

Стара болка се пробуди в душата на Ирен, наблюдавайки майка и дъщеря, прегърнати и ридаещи от скръб и радост.

Каол стисна рамото й с мълчаливо разбиране, а тя стана от скута му и двамата се обърнаха да си вървят.

— Всичко — каза хаганът през рамо. Още коленичеше до Дува и съпругата си. Хасар също отиде да прегърне сестра си. Майка им взе в обятията си и двете принцеси, обсипвайки с целувки бузите, челата и косите им. — Всичко, което пожелаеш. — Повтори хаганът на Ирен. — Само кажи и е твое.

Тя не се поколеба. Думите се търкулнаха от устата й.

— Услуга, Велики хагане. Бих желала да ви помоля за една услуга.

В двореца цареше пълна суматоха, но Каол и Ирен се озоваха сами с Несрин и Сартак, седнали по една ирония на съдбата точно в апартамента им.

Принцът и Несрин бяха тръгнали с тях по дългия път към стаята. Каол се движеше с количката си до Ирен, а тя се олюляваше на краката си, макар че инатът не й позволяваше да си го признае. Дори се осмели да стрелне него с проницателния си лечителски поглед, разпитвайки за гърба и краката му. Сякаш той беше изцедил силата си до последната капка.

Каол усети промяната в тялото си, докато могъщите вълни на магията й се изливаха в Дува. Усети нарастващото напрежение в части от гърба и краката си. Чак тогава я остави по време на лечението и с немощни стъпки отиде да се опре на дървената странична облегалка на близкия диван, където помоли някакъв слуга да му докара количката. Когато момчето се върна, вече определено имаше потребност от нея — краката му можеха да се движат донякъде, но не и да го държат прав.

Ала това не го смущаваше, не го караше да се срамува. Ако с такова тяло трябваше да живее до края на дните си… не го приемаше като наказание.

Още размишляваше по въпроса, когато стигнаха до апартамента му — умуваше как биха могли да измислят система, според която той да участва в сраженията, докато тя лекуваше.

Защото щеше да участва. И дори силата й да се изтощеше докрай, щеше да продължи. Независимо дали на кон, или в количката.

А когато Ирен изпиташе необходимост да лекува, когато магията във вените й я тласнеше към бойното поле и връзката им изтънееше… той щеше да се справи и с бастуна, и с количката. Нямаше да падне духом.

Ако оцелееше след битките. След войната. Ако и двамата оцелееха.