Сара Маас - Кулата на зората

Несрин говореше тихо на рука, направлявайки го към квартала „Руни“, и той размахваше шеметно криле, носен от соления бриз.

Преди да заминат от лагера на Еридун, бе пожелала да стане неин.

Качила се бе в гнездото, където рукът продължаваше да чака ездач, който никога нямаше да се завърне, и бе надзърнала надълбоко в златистите му очи. Обяснила му беше, че името й е Несрин Фалик, дъщеря на Сайед и Сибел Фалик, както и че ако я приемеше, би се радвала да бъде негов ездач.

Чудеше се дали, преди да сведе глава пред нея, рукът, чийто покоен ездач го бе нарекъл Салки, бе разбрал, че очите й не горят от свирепия вятър навън.

Така тя полетя със Салки начело на армията от рукини, която Сартак предвождаше на север. Към Антика.

Когато Салки кацна на улицата пред дома на чичо й, търговците оставиха каруците си, изпаднали в потрес, а децата зарязаха игрите, за да го погледат с широки, благоговейни усмивки на лица. Несрин потупа рука си по врата и слезе от гърба му.

Портите на къщата се разтвориха със замах.

И когато видя баща си, когато сестра й прелетя покрай него, следвана от шумна върволица деца…

Несрин се свлече на колене и зарида.

Незнайно как Сартак я откри два часа по-късно. Макар че рук насред улиците на богаташки квартал в Антика несъмнено привличаше вниманието. И лесно се забелязваше.

Несрин и поплака, и се посмя, прегръщайки семейството си отново и отново още на улицата пред заинтригувания поглед на Салки.

А щом чичо й и леля й ги поканиха да влязат вътре, за да „хлипат с по чаша хубав чай в ръце“, семейството й й разказа за приключенията си. Как прекосили буйното море и корабът им на косъм се разминал с враговете. Но накрая успели и възнамерявали да останат тук, докато бушувала войната, обяснил й бе баща й, сърдечно подкрепен от чичо й и леля й.

Когато най-накрая с баща й излязоха от външните порти — беше си присвоил честта да я изпрати до Салки, пропъждайки сестра й да „обуздава циркаджийските умения на децата си“, — Несрин спря толкова рязко, че той едва не се блъсна в нея.

Защото до Салки стоеше Сартак с половинчата усмивка на лице. А от другата страна на Салки… Кадара чакаше търпеливо господаря си. Двата рука изглеждаха още по-величествено един до друг.

Баща й ококори очи, сякаш разпознал рука преди принца.

После обаче се поклони. Дълбоко.

Несрин бе споделила на семейството си, спестявайки им обаче някои подробности, за преживелиците си сред рукините. Сестра й и леля й се втренчиха ядосано в нея, когато голяма част от децата заявиха, че и те ще станат рукини, а сетне се разхвърчаха из къщата, пищейки, пляскайки с ръце и скачайки от мебелите като подивели.

Очакваше Сартак да не помръдне от мястото си, за да го доближат те, но когато забеляза баща й, принцът се насочи към него. И стисна ръката му.

— Научих, че семейството на капитан Фалик най-после се е завърнало невредимо — заяви Сартак вместо поздрав. — Реших лично да ви приветствам.

А когато принцът сведе глава пред баща й, нещо болезнено се надигна в гърдите й.

Сайед Фалик изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне — или заради уважителния жест на принца, или заради близостта на Кадара. Иззад краката му се подадоха няколко малки глави, зяпащи с любопитство Сартак и руките…

— КАДАРА!

Най-малкото дете на чичо й и леля й — едва на четири годинки — изпищя името на рука толкова мощно, че всеки в града, който не знаеше за появата му на тази улица, вече бе наясно.

Сартак се засмя, а децата се шмугнаха покрай баща й и хукнаха към златоперата птица.

Сестра й търчеше след тях, ръсейки предупреждения…

Докато Кадара не легна на земята, последвана от Салки. Децата се заковаха на място с белязани от възхищение физиономии, протегнаха колебливо ръчички към двата рука и ги замилваха нежно.

Сестра й въздъхна облекчено. И в следващия миг осъзна кой стои пред Несрин и баща им.

Делара се изчерви. Позаглади роклята си с длани, като че така можеше да прикрие пресните петна от храна, неочакван дар от най-малкото й дете. Сетне заотстъпва бавно към къщата, свеждайки глава в поклон.

Сартак се засмя, когато жената прекрачи портите наобратно и впи пронизителния си поглед в Несрин, който сякаш нашепваше: „О, толкова си влюбена, че дори не е смешно!“.

Несрин отвърна на сестра си с вулгарен жест зад гърба си, който баща им се престори, че не е видял, докато говореше на Сартак.

— Извинявам се, ако внуците и племенниците ми си позволяват прекалено много с рука ви, принце.