Сара Маас - Кулата на зората

Тайно и по малко. Защото в онези години съсед издаваше съседа си дори за капка магия. И макар че магията бе изчезнала, отнасяйки дара на Силба със себе си, Ирен старателно се преструваше на обикновено момиче, чиято баба просто го беше понаучила как да прави някои отвари против треска, родилни болки и навехнати или счупени крайници.

В Иниш смогваше да приготви по-голямо количество от тях, купувайки с малкото си джобни пари билки и мехлеми. Но рядко се осмеляваше напълно, защото Нолан и Джеса, любимата му барманка, я наблюдаваха денонощно. Затова и през последните две години искаше да научи колкото може повече. Отприщваше силата си след толкова време на потискане, лъжи и криене.

А онзи ден, когато слезе от кораба и почувства как магията й се събужда, как се устремява към един мъж, куцукащ по улицата… Изпадна в шок, от който не излезе, докато не се озова разплакана в същия този стол три часа по-късно.

Ирен въздъхна през нос.

— Някой ден може и да се върна тук, за да продължа обучението си. Но… с цялото ми уважение, вече съм пълноправен лечител.

И можеше да поеме натам, накъдето я отведеше дарбата.

Хафиза вдигна белите си вежди, изпъкващи на фона на бронзовата й кожа.

— Ами принц Кашин?

Ирен се размърда нервно в стола си.

— Какво за него?

— Някога бяхте добри приятели. И той още е привързан към теб, а това не е за пренебрегване.

Ирен впи в нея поглед, какъвто малцина дръзваха да отправят към Върховната лечителка.

— Дали би се помъчил да ме спре?

— Той е принц и никога не му е отказвано нищо, с изключение на короната, по която копнее. Може да реши, че не желае да те пуска.

Ужас обля тялото й — заизвира от гръбнака й и се просмука чак до дъното на стомаха й.

— Не съм го насърчавала по никакъв начин. Изясних му напълно отношението си по въпроса още миналата година.

Беше същинско бедствие. Ирен премисляше отново и отново думите си към него, моментите им заедно, всичко, довело до онзи омразен разговор в огромната дарганска шатра сред ветровитите степи.

Всичко започна няколко месеца след пристигането й в Антика, когато един от любимите слуги на Кашин се разболя. За нейна изненада, принцът лично стоеше до леглото на мъжа и през дългите часове, докато Ирен работеше, разговорът им така ги увлече, че накрая усети усмивка по лицето си. Излекува слугата, а на тръгване Кашин лично я изпрати до портите на Торе. В следващите месеци помежду им разцъфна приятелство.

Навярно някак по-освободено, по-ведро от приятелството й с Хасар, която също я хареса, след като веднъж се възползва от услугите й. И докато Ирен трудно намираше другари сред съучениците си заради припокриващите им се учебни часове, принцът и принцесата наистина й станаха близки. Както и любовницата на Хасар — миловидната Рения, която се оказа толкова прекрасна отвътре, колкото и отвън.

Странна група приятели, но… Ирен се радваше на компанията им и с удоволствие посещаваше вечерите, на които я канеха Кашин и Хасар, макар и да знаеше, че мястото й не е в двореца. Кашин често намираше начин да седне до нея или поне достатъчно близо, че да си поприказват. В продължение на месеци всичко вървеше добре — повече от добре. Докато Хафиза не заведе Ирен в степите, родината на хаганското семейство, за да участва в тежко лечение. Кашин ги придружи като водач.

Върховната лечителка впери леко свъсен поглед в Ирен.

— Може би именно липсата на насърчение е подхранила желанието му.

Ирен потри вежди с палеца и показалеца си.

— Почти не сме разговаряли оттогава.

Истина беше. Главно защото Ирен го избягваше по време на вечерите, на които Хасар и Рения продължаваха да я канят.

— Принцът не ми се струва отстъпчив, особено ако нещо му е легнало на сърце.

Ирен знаеше. Точно това й харесваше у Кашин. Докато не бе поискал нещо, което не можеше да му даде. Тя простена тихо.

— Тайно ли ще трябва да се измъкна?

Хасар не би й простила, въпреки че Рения несъмнено щеше да опита да я оправдае пред принцесата. Ако Хасар беше чист огън, то Рения бе ромоляща вода.

— И все пак, в случай че решиш да останеш, няма да ти се налага да мислиш за подобни неща.

Ирен изопна рамене.

— Сериозно ли би използвала Кашин, за да ме задържиш тук?

Смехът на Хафиза беше дрезгав и топъл.

— Не. Но не се сърди на старицата, задето пробва всички възможни начини да те разубеди.

Гордост и чувство за вина забумтяха в гърдите й. Ала не отвърна — просто нямаше отговор.