Сара Маас - Кулата на зората

Да се завърне в Северния континент… Съзнаваше, че там не я очакваше никой и нищо. Само безпощадна война и онези, които се нуждаеха от помощта й.

Дори не знаеше къде да отиде, накъде да отплава, как да открие армиите и ранените им войници. В миналото си бе пропътувала толкова друмища, бягайки от смъртни врагове, и идеята да го повтори… Даваше си сметка, че мнозина биха я сметнали за луда. Неблагодарна за предложението на Хафиза. Тя самата се чувстваше така от доста време.

Но и ден не минаваше, без да отправи поглед към морето в подножието на града — на север.

И сега очите й се плъзнаха към прозорците зад Върховната лечителка, към далечния, притъмняващ хоризонт, който сякаш я привличаше като магнит.

Хафиза пророни с малко по-топъл глас:

— Не бързай с решението си. Войните бушуват от дълго време.

— Да, но ще трябва да…

— Първо искам да ти възложа една задача, Ирен.

Тя застина от тона й, от заповедническата нотка в него.

И надникна към писмото, което Хафиза четеше, когато влезе в стаята й.

— Каква?

— В двореца има един посетител. Специален гост на хагана. Постарай се да го излекуваш, преди да прецениш дали сега е моментът да напуснеш бреговете ни, или е по-добре да останеш.

Ирен килна глава. Рядкост — същинска рядкост бе Хафиза да предаде задача от хагана на някой друг.

— Какво е състоянието му?

Обичаен, стандартен въпрос за лечител, насочен към пациент.

— Млад мъж на двайсет и три години. Здрав във всяко отношение, в добра физическа форма. Претърпял е обаче тежка контузия на гръбнака в началото на лятото, заради която е останал парализиран от ханша надолу. Не чувства и не може да движи краката си, затова е прикован в количка. Ще прескочи първоначалния докторски преглед, искам да го видиш направо ти.

В ума на Ирен бясно запрескачаха мисли. Подобни контузии се лекуваха трудно, бавно. Гръбначният стълб бе почти толкова сложен, колкото мозъка. И имаха пряка връзка помежду си. При лечение на такива травми не можеше просто да ги обгърне с магията си — не се получаваше така.

Налагаше се да открие необходимите канали, да разбере колко точно магия да приложи. Да накара мозъка пак да изпраща сигналите си до гръбнака по прекъснатите връзки; да замени повредените нишки живот в тялото с нови, работещи. А за капак на всичко… пациентът наново трябваше да се научи да ходи, което костваше седмици. Месеци дори.

— Той е деен младеж — допълни Хафиза. — Травмата му е почти като онази на воина, когото излекува миналата зима в степите.

Вече се беше досетила, вероятно затова и Върховната лечителна искаше да й повери случая. Цели два месеца се грижи за конника, увредил гръбнака си след падане от кон. Често срещана травма в клана Дарган, част от чиито воини яздеха коне, а другите летяха в небето на руки и от дълго време разчитаха на лечителните от Торе. С онзи ранен воин за пръв път прилагаше уроците си на практика. Именно затова Хафиза я бе придружила до степите. Ирен почти нямаше съмнение, че би се справила с подобно лечение и сама, но щом зърна как Хафиза спуска светкавично поглед към писмото, нещо се стегна в нея и я накара да попита:

— Кой е той?

— Лорд Каол Уестфол. — Явно не беше от хаганата. Задържайки погледа на Ирен, Хафиза добави: — Бивш капитан на стражата и настояща Ръка на новия крал на Адарлан.

Мълчание.

Мълчание се спусна в главата й, в сърцето й. Единствено крясъците на чайките, кръжащи над Торе, и виковете на търговците, тръгнали към домовете си по улиците отвъд високите стени на лечителския комплекс, изпълваха просторната стая.

— Не.

Думата напусна гърлото на Ирен, носена от струя въздух.

Хафиза стисна тънките си устни.

— Не — повтори Ирен. — Няма да го лекувам.

По лицето на Хафиза не бе останало нищо топло и майчинско, когато заяви:

— Положи клетва, влизайки в Торе.

— Не.

Само това й хрумваше да каже.

— Напълно съзнавам колко ще ти е трудно…

Ръцете й затрепериха.

— Не.

— Защо?

— Знаеш защо. — Думите й бяха сподавен шепот. — З-з-знаеш.

— Ако видиш адарлански войници да страдат на бойното поле, ще ги подминеш ли?

Хафиза за пръв път се държеше толкова жестоко с нея.

Ирен потри пръстена на лявата си ръка.

— Щом е бил капитан на стражата на предишния крал, значи… значи е работил за човека, който… — Думите й ту бликваха, ту се препъваха една в друга. — Изпълнявал е негови заповеди.

— Но вече служи на Дориан Хавилиард.