Сара Маас - Кулата на зората

Ако така можеше да спаси човешки живот… Това беше дар от Силба. А една млада непозната й бе дала и друг дар през онази последна нощ в Иниш преди две години. Ирен нямаше намерение да пилее нито един от двата.

Сега чакаше търпеливо стройната жена да дочете някакво писмо от другата страна на вечно разхвърляното й писалище. Колкото и да се стараеха слугите, по вехтото бюро от палисандрово дърво неизменно цареше хаос — все беше отрупано с рецепти и заклинания на хвърчащи листове, стъкленици и буркани с всевъзможни отвари.

И сега сред обичайния безпорядък се мъдреха две такива стъкленици — прозрачни сфери върху сребърни поставки, оформени като крака на ибис. Избистряха се на яркото слънце, което сякаш никога не напускаше кулата.

Хафиза, Върховна лечителка на Торе Сесме, взе една от стъклениците, завъртя бледосиньото й съдържание, намръщи се и я остави.

— Това проклето нещо винаги отнема двойно повече време от очакваното. — Сетне попита небрежно на езика на Ирен: — Според теб защо?

За да огледа еликсира, Ирен се приведе над писалището, седнала в оръфаното си кресло. Всяка среща, всеки разговор с Хафиза представляваше ценен урок — шанс да научи нещо. Да предизвика уменията си. Ирен взе стъкленицата от поставката й и я вдигна срещу златистата светлина на залеза, преценявайки внимателно гъстата лазурна течност в нея.

— За какво е?

— Едно десетгодишно момиче го мъчи суха кашлица от шест седмици насам. Докторите му предписвали чай с мед, почивка и свеж въздух. Пооправило се за малко, но преди седмица състоянието му се влошило.

Докторите в Торе Сесме бяха най-добрите на света и се отличаваха от лечителките му само по това, че не владееха магия. Първо те преглеждаха пациентите, преди да ги изпратят на лечителните в кулата, ето защо обитаваха просторния комплекс около нея.

Магията бе скъпоценна и костваше толкова много, че още преди векове някой Върховен лечител бе постановил всеки пациент, достигнал до него, първо да е минал преглед при доктор. Може и да беше политически ход, изглеждаше така, сякаш бе подхвърлил кокал на докторите, които често оставаха без работа заради вечния стремеж на народа им към вселечебната магия.

Магията обаче не лекуваше всичко. Нямаше как да възпре смъртта или да върне някого след нея. Ирен се уверяваше в това отново и отново през последните две години, а и преди тях. И независимо от протокола непоколебимо следваше сърцето си, чуеше ли кашлица по тесните, стръмни улици на Антика.

Тя наклони стъкленицата наляво, после и надясно.

— Може и да е от горещината. Нетипично топло е дори за тези ширини.

Лятото най-сетне вървеше към края си, но дори след две години в града на боговете Ирен не смогваше да свикне с безпощадните му, сухи жеги. За щастие, нечий славен ум от миналото бе изобретил биджиерите — улавящи вятъра кули, разположени по покривите на сградите така, че да вкарват свеж въздух в стаите под тях; някои дори работеха съвместно с малкото подземни канали, криволичещи под Антика, превръщайки жаркия вятър в прохладен бриз. Градът беше осеян с тези тънки кулички, щръкнали към небето досущ като хиляди копия — имаше ги и по глинените къщурки, и по куполестите имения, обградени от сенчести вътрешни дворове и басейни с бистра вода.

За жалост, Торе бе построена преди това брилянтно изобретение и макар че по-горните етажи бяха снабдени с някаква находчива система за проветрение, която охлаждаше най-долните стаи, в много от дните Ирен си мечтаеше на някой изобретателен архитект да му хрумне да обзаведе Торе с последните нововъведения. Защото в този зной и покрай множеството огньове, горящи из кулата, стаята на Хафиза бе същинска пещ. Затова Ирен добави:

— Може да оставиш стъкленицата в някоя от долните стаи, където е по-хладно.

— Но нали на еликсира му е потребно слънце?

Ирен се замисли.

— Намери огледала. С тях може да улавяш слънчевата светлина от прозореца и да я съсредоточаваш върху стъкленицата. Ще трябва да променяш ъгъла им няколко пъти на ден, за да следват движението на слънцето. При по-ниска температура и повече концентрирана слънчева светлина еликсирът може да стане готов по-бързо.

Леко, удовлетворено кимване. Ирен се радваше безкрайно на тези кимвания, на светлината в кафявите й очи.

— Острият ум спасява повече животи от магията — отвърна Хафиза.

Беше го казвала вече стотици пъти, обикновено по адрес на Ирен — за нейна огромна гордост, — но Ирен сведе глава в знак на благодарност и остави стъкленицата върху поставката й.