Сара Маас - Кулата на зората

Кашин потри врата си.

— Не знам дали е бил Перингтън, или някой от Терасен или Мелисанде, или Вендлин. Знам единствено, че сестра ми е мъртва.

Сърцето на Каол прескочи. Въпреки това се осмели да попита:

— Как се случи?

Скръб проблесна в очите на Кашин.

— Тумелун открай време си беше малко дива, безразсъдна. На настроения. Един ден беше щастлива, усмихната; на следващия потъваше в себе си, в дълбока меланхолия. Казват… — Той преглътна. — Казват, че в такъв момент се хвърлила от балкона си. Дува и съпругът й я открили по-късно същата нощ.

Всеки смъртен случай в семейството беше съкрушителен, но самоубийство…

— Съжалявам — пророни приглушено Каол.

Кашин поклати глава и слънчевите лъчи откъм градината озариха черната му коса.

— Не го вярвам. Моята Тумелун не би скочила.

„Моята Тумелун.“ Думите му говореха достатъчно красноречиво колко близък е бил с по-малката си сестра.

— Подозирате, че са я убили?

— Вярвам само, че в каквито и настроения да изпадаше Тумелун… аз я познавах добре. Както познавам собственото си сърце. — Той постави длан върху него. — Не би скочила.

Каол отново преся внимателно следващите си думи.

— Моите най-искрени съболезнования, но имате ли причина да подозирате чуждестранна намеса?

Кашин стори няколко умислени крачки.

— Никой от нашите земи не би постъпил толкова глупаво.

— Е, никой от Терасен или Адарлан не би направил подобно нещо. Дори за да ви подтикне към участие във войната.

Кашин впи поглед в лицето му за миг.

— Дори кралица, препитавала се някога като асасин?

Каол не допусна нито искрица емоция по изражението си.

— Може и да е била асасин, но за Елин имаше ясни граници, които за нищо на света не би прекрачила. В никакъв случай не би убила или наранила дете.

Кашин спря пред скрина до едната стена и подравни позлатената кутия върху него спрямо ръба на излъсканата му тъмна повърхност.

— Знам. И това прочетох в доклада на брат ми. Намерил е подробна информация за убийствата й. — Каол можеше да се закълне, че принцът изтръпна, преди да добави: — Вярвам ви.

Несъмнено затова и водеше този разговор с него.

Принцът продължи:

— Което поставя в уравнението немного други чужди сили, способни на подобно зверство. И Перингтън оглавява краткия ми списък.

— Защо му е да убива сестра ви?

— Не знам. — Кашин пак закрачи. — Беше млада, невинна. Яздеше с мен сред Дарган, родния клан на майка ни. Още си нямаше сулд дори.

Щом съзря свитите в недоумение вежди на Каол, принцът поясни:

— Това е копието, носено от всички даргански воини. Привързваме снопове косми от гривите на любимите си коне към дръжката му, точно под острието. Предците ни вярвали, че накъдето вятърът развеел конските косми по копието на някой воин, натам го очаквала съдбата му. Някои от нас още вярват в тези гадания, но дори онези от нас, които смятат, че те са просто част от традициите на народа ни… носят копието навсякъде със себе си. В двореца разполагаме с вътрешен двор, където с братята и сестрите ми забиваме своите сулдета около това на татко, за да ги вее вятърът по време на престоя ни тук. Но след смъртта ни… — По лицето му пак пробяга сянката на скръбта. — След смъртта те са единственият предмет, който остава с нас. В тях душата на дарганския воин се съхранява вовеки и живите ги забиват в някоя от степите из свещените ни земи. — Принцът притвори очи. — Сега душата й ще скита с вятъра.

И Несрин бе казала същото. Каол просто повтори:

— Съжалявам.

Кашин отвори очи.

— Някои от братята и сестрите ми не ми вярват за Тумелун. Другите обаче ми вярват. Баща ни… той още не може да реши. Майка ни отказва дори да напусне стаята си от тъга, затова и не смея да й споделя подозренията си. — Той потри масивната си челюст. — Аз убедих баща ни да ви покани на масата си за целия ви престой тук. Като вид дипломатически жест. Но очаквам от вас да следите всичко с окото на външни наблюдатели. И да ми докладвате за всяка странност. Може пък вие да забележите нещо, убягнало на нас самите.

Да им помогнат… и може би да получат помощ в замяна. Каол попита дръзко:

— Щом ми се доверявате толкова, че ми възлагате подобна задача и ми разкривате подозренията си, защо не ни подкрепите във войната?

— Нямам думата. — Отговор на добре обучен войник. Кашин плъзна поглед из апартамента, като че се уверяваше, че не го дебнат скрити врагове. — Тръгвам на война само когато баща ми заповяда.