Джеймс Баркли - Детето на нощта

Доближаваха малка равна площадка и той се досети, че ще разположат оръжието там. Стърчащ камък им осигуряваше чу­десна опора за балистата. Сега знаеше какво да направи.

Върна се малко назад, мина отдясно и слезе в плитка пади­на, Проточила се успоредно на малкото плато. Прокрадна се под ръба му и зачака, без да вади меча от ножницата.

Магът водеше конете нагоре, от другата страна на впряга вър­веше един боец. Двама майстори вървяха зад балистата, а дру­гите бойци охраняваха тила на групата.

Хирад чуваше тежкото дишане на животните и приглуше­ните им стъпки, макар че копитата бяха увити в парцали. Ко­лелата на балистата чегъртаха по чакъла и понякога скърца­ха, въпреки че осите им бяха грижливо смазани.

Преди пътеката да излезе на равното имаше двайсетина раз­крача стръмнина. През деня валя обилно и мястото сигурно бе­ше хлъзгаво. Ловците забавиха ход, магът хвана хамутите и започна да подканя конете.

- Не им давай да спират! - изсъска някой отдолу, но думите се чуха надалеч в нощната тишина.

-Ще стигнем, само не припирай - разнесе се друг глас.

Магът се показа над ръба. Хирад изскочи на равното, хвър­ли се в краката му и го събори. Магът се стовари тежко на земя­та. Варваринът го връхлетя и заби юмрук в слепоочието му. Гла­вата на елфа се блъсна в камък и той замря.

Хирад се втурна покрай сепнатите коне и измъкна меча. Во­инът от другата страна на впряга тепърва се обръщаше и няма­ше шанс да се защити. Варваринът го съсече през ребрата и ко­гато мъжът падна с крясък, се наведе и му прошепна:

- Повярвай ми, на теб ти провървя.

Хирад укроти единия кон, понечил да се вдигне на задни кра­ка, и сряза едното въже. Балистата се килна и животните по инстинкт прекрачиха, за да уравновесят тежестта ѝ. Отдолу че­тири лица застинаха в нямо изумление. Лъснаха остриета.

- Предупредих един от предишните да предадат на всички желаещи, че тук ще намерят само гибел. Но вие сте решили да не слушате - извика Хирад и преряза второто въже.

Балистата се срина бързо по надолнището, принуди ловците да се разпръснат и набра инерция, докато се друсаше по камъ­нака. Едно колело се изтръгна, цялата конструкция зави наля­во и падна през ръба на пътеката. След миг-два се натроши с трясък между дърветата двеста стъпки по-надолу.

Майсторите се озъртаха към бойците, не знаеха какво да правят.

- Вече с нищо не могат да ви помогнат - подвикна Хирад.

Мислено добави: „Сега е безопасно, Велики Каан.“ От възви­шенията зад варварина се издигна сянка и се спусна към пътека­та. Замахът на огромните криле надигна вятър, от устата се носе­ше гръмовен яростен рев. Ловците се врътнаха на пети и побягна­ха, но друга сянка препречи пътеката под тях, появи се и трета.

Трите дракона закриваха звездите, могъщите им туловища висяха във въздуха. Слетият рев отекваше от околните плани­ни и накара ловците, превърнали се в плячка, да запищят от ужас. Скупчиха се на място, а драконите кръжаха с лениви дви­жения на крилете, от които тревата полягаше. Всеки от крила­тите зверове беше дълъг над сто стъпки, мощта им сякаш се присмиваше на жалката групичка, дошла с намерението да убие един от тях. Ловците знаеха колко са безпомощни, виждаха от­ворени усти, които можеха да ги налапат цели, и лесно си пред­ставяха как бълват изпепеляващи огнени струи.

- Моля те, Хирад - разхленчи се единият майстор, познал варварина. - Сега ще те послушаме.

- Твърде късно е.

Ша-Каан се спусна стремително, напорът на въздуха просна ловците на камъните. Дългата шия се проточи като стрела на­долу и челюстите сграбчиха един от мъжете. А след миг драконът се понесе нагоре с невероятна бързина и спираща дъха лов­кост. Останалите на земята ловци зяпнаха от смайващата ско­рост и дори не понечиха да се изправят отново.

Онзи в устата на Ша-Каан не успя и да писне преди да бъде прегризан на две и изплют в дъжд от кръв и плът. Великият Ка­ан изръмжа гневно в нощта и звукът затихна като далечна гръ­мотевица. Hoc-Каан се издигна в дъга и полетя надолу. Мъжете под зейналата му паст се развикаха уплашено. С един замах на крилете драконът спря устрема си, повеят затъркаля нещастни­ците в праха и заглуши воплите им. Главата му се стрелна, жер­твата бе смазана и разкъсана в миг и пусната пред още живите.

Дойде редът и на Хин-Каан. Заповедното ръмжене на Ша- Каан го насочи ниско - грамаден силует, фучащ на броени стъп­ки от земята. Главата му се изви съвсем леко, за да сграбчи об­речения. Крилете се напрегнаха, драконът се изстреля нагоре, чу се кратък жален хленч на човек, секна внезапно, после теж­кото тупване на трупа.