Джеймс Баркли: Детето на нощта

- Дано.

- Мислиш за Диера и Джонас, нали?

Незнайния се подпря за малко на съборено от бурята дърво.

- Само искам да знам, че са добре.

- Скоро ще се прибереш.

- Няма да е скоро. Щеше да е скоро, ако бях при тях днес. Още сега.

Хирад пак закрачи, чуваше как левият крак на грамадния мъж се провлачва леко зад него.

- Очакваше ли да ги почувстваш в душата си? - попита по някое време.

- Ами да. Глупаво, нали?

- Изобщо не е глупаво. - Хирад обгърна раменете му с ръка. - С тях всичко е наред. Томас се е грижил за двамата през цяло­то време.

Завиха надясно и ботушите им заскриптяха по пясъка. Ми- риъл стоеше на брега заедно с Рен и гледаше морето. Обърна се, когато я доближиха.

- Е, Гарвани - каза им с глъхнещ от умората глас, - защо сте толкова навъсени?

- Не сме свикнали да се проваляме - отвърна Хирад.

- Да се проваляте ли? - повтори Мириъл. - Кой казва, че сте се провалили?

- Лиана е мъртва! - сопна се Незнайния. - Дойдохме да я спа­сим. Значи се провалихме.

- Разбирам как изглежда всичко във вашите очи. Разбирам и защо Ериан реагира така. И ние сме натъжени от загубата на двете ни посестрими. Но Лиана беше толкова необикновено де­те, че всъщност никога няма да си отиде от света. Само тялото ѝ ще почива в земята.

- Какви ги приказваш? - озъби се Хирад. - Нали я убихте?

- Тя вече беше мъртва. Моля те да не се съмняваш в това.

- Трябва да убедиш Ериан, не нас - по-кротко каза варвари­нът.

- Знам. - Очите на Мириъл блеснаха от внезапен приток на бодрост. - Но и вие трябва да разберете, че не се провалихте. Напротив. Запомни думите ми - вие току-що дадохте спаси­телка на този свят. А светът ще се нуждае от спасителка, по­вярвай ми.

- Не проумявам - завъртя глава той.

Говоря за Ериан. Това, което сега носи в себе си, трябва да бъде опазено. За късмет дордоверците помислиха, че са постиг­нали целта си със смъртта на горката Лиана. Единството е сила и още не бива да позволим да изчезне от нашето измерение. Не ми е лесно да го опиша с достъпни за вас думи, но структурата на магията и измеренията е подложена на натиск, не се съчета­ва с естествената подредба на нещата и само Единството я под­държа. Докато структурата не се върне към нормалното, Един­ството остава жизненоважно за всички, дори и за онези, които виждат зло в него.

Хирад се мръщеше.

- Ако Ериан умре, светът ще умре с нея, тъй ли?

- О, няма съмнение, че ще възникне нова подредба, но хао­сът, развихрен из Балея и между измеренията, би изглеждал страшен като края на света за онези, които го видят. Дано по­вярвате, че е несравнимо по-добре засега да поддържаме Един­ството живо.

- Аха, схванах - закима Хирад.

- Още не си, но и това ще се случи - усмихна се Мириъл. - А сега се питам дали двама младежи като вас ще могат да ме от­несат обратно в къщата. Много съм уморена.

- Младежи ли? - промърмори Хирад. - Незнаен, не се отна­сяше за теб.

- Помниш ли какво ти казах за моя юмрук?

Вдигнаха старата елфида на сплетените си ръце и я понесо­ха по пътеката над брега.