Джеймс Баркли - Детето на нощта

- Добре.

Закрилникът цапардоса войник с дръжката на меча и го хвърли в доближаващата тълпа. Извъртя се, сграбчи Незнай­ния за ръката и го издърпа на бегом по коридора, Дордоверци­те ги настигаха.

Илкар събори противника по гръб и заби двата си юмрука в лицето му. Главата на мага от Дордовер изпращя в плочите и ръцете му пльоснаха безсилно на пода. Ериан влезе в балната зала. Елфътсе озърна. Навсякъде гъмжеше от дордоверци.

- О, богове...

Скочи присвит към най-близкия маг с надеждата да изпре­вари заклинанието.

Лиана се вкопчи в майка си, която бягаше към кухнята. Мъ­жът с дългия меч се появи изневиделица и халоса Ериан по сле­поочието. Тя се свлече тежко и момичето писна още преди да се изхлузи от прегръдката на майка си. Не заплака, а се надигна да изтича при Ериан, но мъжът я отблъсна.

- Малката, ти ще се прибереш у дома да умреш, но първо ще видиш как убивам майка ти.

Гласът му беше особен, тя обаче го разбра.

- Няма да сториш зло на мама! - Гласът ѝ изтъня във вой. - Няма!

Илкар се олюляваше под неимоверния натиск в маната, до­като опитваше да настрои съзнанието си към спектъра ѝ, за да се защити. Шестимата магове пред него залитнаха едновремен­но, притиснали длани към ушите си. Каквито и заклинания да бяха намислили, с това бехпе свършено. Илкар жадуваше да ги избие, но разбеснялата се в маната сила го събори на колене. Той лазеше и напразно се озърташе кой би могъл да му помог­не. Хирад нахълта, следван от Закрилници, а насред залата ма­ната все по-ярко се вливаше в Лиана.

Хирад зърна Селик, изправен над проснатата в краката му Ериан. Лиана стоеше отстрани и пищеше, но сега не можеше да се тревожи и за нея.

- Селик, нали ти казах, че пак ще се видим.

Предводителят на Черните криле се обърна към него, стис­нал меча си, уродливото му лице се изкриви в пародия на ус­мивка.

- Знаех си, че няма да изляза жив оттук, но ще изтръгна сър­цето на Гарваните. Първо теб, после кучката.

Изрита Ериан в корема и тя изстена. Лиана се разпищя още по-пронизително.

- Мечтай си! - изръмжа Хирад и го нападна.

Малкото здрави стъкла в прозорците из цялата къща се пръс­наха на хиляди късчета. Мазилката се напука и падна. Цепеха се греди, от покрива се сипеха каменни плочи, подът се разкла­ти.

Навсякъде бушувате ураган. Стените откъм градината се разхвърчаха навън, таванът на коридора хлътна. Хирад също като Селик не можа да се задържи прав. Преметна се, видя Ли­ана да стои неподвижно насред това безумие, после се вторачи в Илкар, който крещеше, от носа и ушите му потече кръв. Тряб­ваше да го изведе веднага.

Събра сили да се надигне и се пребори с унищожителната стихия, за да преодолее разстоянието до мястото, където него­вият приятел лежеше свит на кълбо. Хирад се озърна - магове­те от Дордовер също се гърчеха в мъки. Вторачи се в Лиана. Ако никой не успееше да я спре, всички магове в къщата щяха да умрат.

Подът под краката на Дензър подскочи и се сцепи, той се свлече. Незнайния се обърна да му помогне и видя как покри­вът се изду, после рухна по цялата дължина на коридора в по­рой от разтрошено дърво и плочи. Дордоверците забравиха за гонитбата, закриваха главите си с ръце и тичаха назад, за да не ги затиснат срутените отломки.

Парче от греда удари Незнайния по рамото, докато се навеж­даше да вдигне проснатия маг. Вятър, какъвто не бе виждал и чувал досега, го събори по корем и лицето му се озова до глава­та на Дензър.

- Какво е това?!

- Лиана - изломоти магът през зъби, в устата му се стичаше кръв от носа. - Ериан трябва да я обгърне с щит. Тя придърпва цялата мана в себе си и не може да я... задържи. Заведете Ери­ан и Лиана в кухнята при Ал-Дречар.

Незнайния разбра какво се иска от него.

- Дарик, помогни!

- Не! - кресна пълководецът в ухото му. - Искам да намеря Рен. Не мога да я зарежа в тази стихия.

Той изтича към вратата, за да се измъкне в градината.

Незнайния изправи Дензър и се обърна. Аеб се бореше с вя­търа, за да стигне до залата. Незнайния се затътри подире му, извръщаше се, за да опази лицето си от урагана, и спираше с едната си ръка летящите насреща парчета мазилка.

Вътре шумът беше още по-смазващ.

„Аеб, дано мислите ми стигат до теб. Трябва да заведете Ери­ан и момичето при Ал-Дречар.“

Аеб се огледа и кимна. В същия миг други Закрилници про­пълзяха през залата. Един прегърна Лиана с огромната си ръ­ка, други двама вдигнаха Ериан. Зад Незнайния прегърбени и наведени дордоверци се мъчеха да преборят вятъра, влачеха крака между парчетата и убитите си съратници .Лиана даваше още малко време на онези, които я защитаваха, но изписаната по лицето ѝ болка беше ясен знак, че това разкъсва ума ѝ.