Джеймс Баркли - Детето на нощта

- Лиана избяга от кухнята. Тя се възползва от наказанието, което навлича Демоничната верига.

- Какво?!

Незнайния мушна силно, но противникът му се изплъзна. Не вярваше на ушите си.

- Нашият събрат страда. Усещаме болката му. Това... отв­лича вниманието ни.

Всички Закрилници се отдръпваха и принуждаваха Незнай­ния и Хирад да направят същото. Още дордоверци се вмъкваха на освободеното място, ставаха по-уверени. Нова драскотина изпъкваше сред старите белези по бузата на Хирад.

- Ериан! - извика Незнайния. - Направи си заклинанието и се върни в балната зала. Илкар, върви с нея. Лиана е излязла.

Ериан се изправи и запрати Огнени кълба над главите на Гар­ваните. Не чакаше да види кого ще поразят, а се втурна по ко­ридора.

- Не мога да оставя вратата без защита - възрази елфът.

- Тръгвай! - изкрещя Незнайния. - Погрижи се на втората позиция да е чисто. Кажи на Дарик, че идваме.

Огнените кълба разляха пламъците си по третата редица на враговете и паниката тласна предните към оръжията на Гарва­ните. Незнайния заби меча под ребрата на един и сряза гърлото му с кинжала. Хирад клекна, за да съсече противник през кра­ката. Закрилниците, принудени да влязат в ожесточения сблъ­сък с войниците, също избиха неколцина.

- Отстъпете по моя заповед - повиши глас Незнайния. Зър­на и Дензър да се изправя зад него, - Сега!

Врътнаха се и побягнаха. Незнайния се бавеше, двама Зак­рилници веднага застанаха до него и го понесоха.

- Има магове в балната зала. И онези от градината ни пос­ледваха - съобщи Аеб безстрастно въпреки хаоса.

- Богове... - помърмори Незнайния. - Дензър, поддържай щита.

Щом свърнаха зад ъгъла в коридора, Незнайния изрева:

- Дарик! Втората позиция! Загубихме градината.

Дарик размахваше меча си неистово, за да отбие атаката от­към първото крило. Коридорът гореше, пожарът пълзеше към залата. Закрилници се сражава яростно и при входовете на дру­гите две крила.

Незнайния видя как Ериан и Илкар изтичаха покрай трето­то крило и почти едновременно взрив разцепи въздуха и през вратата блъвна огън. Нищо не можеше да спаси четиримата Закрилници там - ударната вълна ги залепи за стената, пламъ­ците ги овъглиха и те се свлякоха мъртви. Трусът откърти раз­пратена мазилка, която се смеси със задушаващия дим. През пробива нахлуха дордоверци, които запълваха коридора и в две­те посоки.

Преди Незнайния да отвори уста Закрилниците от двете му страни го пуснаха и се устремиха натам с Хирад. Оставиха на Незнайния, Аеб, Дарик и Дензър да пазят откъм тила. Дано Хирад успееше да разчисти пътя по-бързо, иначе щяха да ги заклещят тук...

Лиана спря в тъмната зала. И тук имаше маскирани мъ­же, но те също не мърдаха. Не знаеше какво причини на он­зи в кухнята, но разбираше, че е сторила зло. Как да го пре­махне?

- Мамо, къде си? - изхленчи момичето, вкопчено в куклата си.

Чуваше викове и шум на битка откъм другия край на зала­та. Там трябваше да са мама и татко, помагаха тя да не постра­да. Двоумеше се. Би се върнала при старите жени в кухнята, за да види дали на странния човек му олекна, но толкова жадува­ше да е при мама. Щеше ли да ѝ се разсърди?

Нещо привлече погледа ѝ към дупката, зейнала в тавана. Мъ­же с криле се спускаха през нея. Един от тях носеше друг мъж.

Преброи шестима, искаше ѝ се да полети като тях. Двамата маскирани най-близо до Лиана се размърдаха и се хвърлиха към нея. Тя изпищя, побягна, а те я подгониха. Единият я наг­раби в ръцете си, другият се обърна към стъпилите на пода хора, чиито криле изчезнаха, а донесеният държеше дълъг меч. Тя напъваше да се отскубне, но маскираният я държеше здраво.

- Мамо, помогни ми! Помощ!

В залата лъхна студ и другият маскиран се строполи. Този, който я носеше, тичаше с все сила към изхода от залата. Лиана си рече, че ако вика по-оглушително, мама непременно ще я чуе.

Илкар не настигаше Ериан.

- Не тичай така! Закрилниците ще се справят!

Оставаха им двайсетина разкрача до залата, когато на вра­тата се появи Закрилник, а в ръцете му врещеше Лиана. Из­веднъж се разтресе целият и падна по лице. Илкар усети смра­зяващия полъх на Леден вятър. Знаеше, че тялото на Закрил- ника е опазило беззащитното дете. Но сега Лиана не можеше да се измъкне изпод него.

Ериан хукна към нея с крясък. И Илкар бягаше натам, мо­леше се Хирад да не е изостанал Много. Колкото и да напряга­ше краката си, времето сякаш пълзеше. Маг от Дордовер със Сенчести криле излезе от залата, погледна към тях и се наведе да отмести трупа. Ериан се скова, само викаше името на дъще­ря си. Момичето протягаше ръце към нея и молеше за помощ.