Джеймс Баркли: Детето на нощта

Кухнята беше като оазис на спокойствието, но запазването му довършваше Ал-Дречар твърде бързо. Трите седяха в легла­та си, сплели пръсти, техният щит се разпростираше, но стига­ше само отвъд масата в средата на стаята. Зад щита маната вил­нееше. Всички незакрепени предмети се разбиха в стените или в щита. Пръскаха се чаши, столове се надробяваха на трески, дори масата се бе плъзнала към тях и щеше да ги смаже, но я спряха навреме.

Ефимер се бореше да стигне до Лиана със съзнанието си, да я опази, да уталожи страха ѝ. Но момичето беше прекалено да­леч, а и нямаше връщане назад. Сега беше времето Ериан да стори каквото е нужно, иначе щеше да закъснее безвъзвратно.

Вратата към залата се отвори с трясък. Пазещият я Закрил- ник понечи да удари, но видя какво става и се наведе да завлече вътре Хирад и Илкар. Пак затвори зад тях и се изправи невъз­мутим. Вихрушката дърпаше дрехите му, защото стоеше при самата граница на щита.

- Къде е тя, Ефи? - изохка Мириъл. - Няма да издържим дълго.

- Отвън - дрезгаво се обади Хирад. - И двете още са отвън.

Сведе поглед към Илкар. За щастие елфът дишаше и варва­ринът се хвърли към вратата.

- Побързай, Хирад - примоли се Ефимер.

Нямаше нужда. Закрилник, носещ Лиана, едва не падна в ръцете му, но се просна под щита и воят, трясъците и къртенето секнаха, сякаш някой спусна завеса. Щитът спря маната, вливаща се в Лиана, чието съзнание още не бе добило толкова опит, че да се изплъзне от магическата им мрежа.

Навън се чу тропот, в порутената къща се разнесоха нови за­поведи - явно оцелелите дордоверци се събираха за последна атака. Незнайния се дотътри през вратата с Аеб, който крепе­ше и него, и Дензър. Веднага след тях влязоха двамата Закрил­ници с Ериан.

Изтезаваният от демони Закрилник лежеше мъртъв на по­да, убит от свой събрат. За душата му това бе избавление.

- Преградете вратата - каза Незнайния. - Времето ни изтича.

- Сега, Ериан - смънка Дензър. - Сбогом, любима!

Той изпълзя при нея, тя замаяно се подпря на длани. Двама­та се вторачиха в Лиана, изпружена вдървено в ръцете на Зак­рил ника, който я бе измъкнал.

- Остави я и ни отбранявай - рече му Дензър.

- Както заповядаш, магистре.

- Ериан - благо промълви Ефимер, - знаеш какво да правиш.

Ериан кимна, прегърна детето си, облегна се на Дензър и се подготви да проникне в Единството, без да забравя нито за миг, че няма да се завърне.

Дарик се прокрадваше бързо към градината, като внимаваше главата му да не се подава над первазите на прозорците. Прик­риваше се в дълбоките сенки, хвърляни от догарящите дървета. В тишината след буйството на маната ушите му долавяха всеки звук. Зад него крещяха дордоверци, но отпред не се чуваше ни­що. Измъкна се в обхванатия от пожара двор и изтича покрай стена, съборена от краткия, но опустошителен ураган.

Пробягваше от сянка в сянка, вече бе видял овъглените сгърчени трупове на четирима магове и един елф. Вдясно от него още дордоверски войници се бяха устремили по остана­лия без покрив коридор към балната зала. Твърде много вой­ници... Макар че в кухнята имаше Закрилници и Гарваните щяха да се присъединят към тях, враговете неминуемо щяха да надделеят.

Дарик се премести към южната врата. Още петима мъртви магове, повалени от стрели или заклани. Дарик клекна при пос­ледния и се огледа. Поне един елф бе останал жив, за да свър­ши тази работа с ножа си.

Дебнеше за каквото и да е движение, когато усети връх на стрела зад ухото си.

- Тепърва трябва да те уча, не ставаш за съгледвач - покла­ти глава Рен и отпусна лъка. - Какво търсиш тук?

Дарик се обърна. Зад нея стоеше елф. Дясната ѝ буза бе обго­рена лошо, от дълбоко порязване до лявото ѝ ухо се стичаше кръв. Ренерей трепереше.

- Теб - каза ѝ пълководецът. - Дордоверците стигнаха до пос­ледната ни позиция. Гарваните няма да ги отблъскват още дъл­го. Трябва да помогнем. Сещаш ли се за нещо?

- Имам една идея - кимна тя.

Незнайния издърпа масата и широкият ѝ плот закри изцяло едната врата на кухнята. Двама от оцелелите шестима Закрил­ници затиснаха масата с телата си и оставиха на дордоверците единствена възможност да нападнат от трапезарията. Врагове­те не се помайваха.

Удар след удар цепеха дъските. Гарваните и Закрилниците чакаха. Дробовете на варварина сякаш щяха да се пръснат. Ко­жата на главата му смъдеше, откакто го халоса парче мазилка. Но зад него Ериан жертваше живота си за своето дете и той бе­ше готов да постъпи като нея, за да ѝ даде време да изпълни дълга си. До него връх на меч почукваше по напуканите камен­ни плочи. Хирад срещна непреклонния поглед на Незнайния и попита: