Джеймс Баркли - Детето на нощта

- Готов ли си за това?

- А ти как мислиш?

- Какво стана с Дарик?

- Викна ми, че щял да потърси Ренерей. Добре прави, защо­то той я изпрати в градината.

- Аха... - проточи варваринът. - От него ще излезе чудесен Гарван.

- Ако остане жив, в което се съмнявам.

Почукването спря. Незнайния чакаше с Аеб отляво и Хирад отдясно, другите Закрилници се наредиха до тях. Дордоверци­те разбиха вратата и нахълтаха.

Дарик, Рен и Аронаар от Гилдията минаха припряно през смущаващо пустото преддверие и стигнаха до главния вход. Внимаваха да не се подхлъзнат в локвите кръв между безредно нападалите трупове. Откъм кухнята вече се чуваха шумовете на ожесточено сражение.

Ренерей вдигна ръка и двамата мъже спряха.

- Ето го под дърветата отсреща. Тъкмо това очаквах от страх­ливеца.

Дарик се вгледа и различи Вулдарок. Около него бяха трима магове и двама войници. Седеше удобно, явно равнодушен към гибелта на толкова много хора по негова воля, и чакаше всичко да свърши.

- Вие вижте сметката на маговете - каза Дарик. - И се поста­райте Вулдарок да няма време за заклинание. Аз ще се заема с войниците.

- И двамата ли?

- Няма да е труд но.

- Чакай тук - кимна Ренерей.

Тя и Аронаар безшумно се плъзнаха встрани от входа и вед­нага се скриха в храстите. Дарик не виждаше други врагове наб­лизо, но зад Вулдарок имаше гъсталак. Успокояваше се, че зор­ките очи на елфите са открили всички дордоверци наоколо.

Провери дали острието на меча му не е нащърбено и впери поглед напред. Вулдарок говореше с друг маг, който посочи към брега. Отляво се чу птиче чуруликане, изсъскаха тетиви и два­ма магове тупнаха на земята със стрели в очите.

Дарик изтича с вик, който отвлече вниманието на Вулда­рок в решителния миг. Доближаваше враговете стремител­но и войниците му се изпречиха, докато Вулдарок и другият маг започваха заклинанията си. Тетивите изсвистяха повторно, тлъстият Господар на Кулата в Дордовер кресна - в ръката му под рамото се заби стрела. Магът до него нямаше такъв късмет.

Дарик замахна в движение към първия войник, който неу­мело отби удара и изтърва меча си. На следващата крачка пъл- ководецът влезе в схватка с втория - уплашен младеж, който не беше готов да се бие. Дарик не го съжали. Метна поглед към първия, който се наведе да си вземе оръжието. Доближи дру­гия, заби меча в корема му, бутна тялото с крак и със завърта­не раздра гърдите на изправилия се. Войникът се стовари по гръб, притиснал кървящата рана по ребрата си. Дарик застана над него и го промуши в сърцето.

Рен вече държеше кинжал до гърлото на Вулдарок, а Аронаар оглеждаше двора, сложил нова стрела на лъка си.

Тримата бързо поведоха мага към къщата.

- Ще си платиш за това, Дарик! - закани се Вулдарок. - Не само дезертьор, но и предател. Лично ще се погрижа да те обесят.

Дарик стисна ранената му ръка и магът изхленчи.

- Дебелако, още една дума и ще ти източа кръвта тук - про­цеди пълководецът. - Твоят гнусен сговор с Черните криле ни навлече всичко това. Сега ще ми се подчиняваш, разбра ли?

Дарик виждаше, че магът се страхува, от челото му капеше пот. За да го сплаши по-силно, завъртя стърчащата от ръката му стрела. Вулдарок изквича.

- Питам разбра ли?

Дебелакът кимна. Вървяха бързо по коридора между трупо­вете и останките от покрива, с всяка крачка звуците на битка­та се засилваха. Дарик държеше меча си до шията на Вулда­рок, Ренерей и Аронаар бяха отпред. Доближиха балната зала, зад прага лежаха мъртви Закрилници и стенещи магове от Дор- довер.

- Аронаар, пази тук да не се опомнят - заповяда Дарик. - Хайде, Рен, да сложим край на това.

Ериан се плъзна внимателно над съзнанието на Лиана, до­лови напрежението и болката и полека ги заличи. Проникна по-дълбоко и намери ядрото на магията, където маната се гър­чеше и пулсираше. Проследи Пипалата, усукани около тялото на дъщеря ѝ - те изсмукваха силите на Лиана и я убиваха. Пре­сегна се да отскубне първите, но те я шибнаха като бичове и умът ѝ се размъти за миг.

Опомни се и пак ги доближи. Помнеше думите от предсказа­нието: „Майката ще потуши унищожението отвътре, като от­вори съзнанието си за него и сама приеме смъртта, която е пред­речена за Невинната. Защото за да не бъде погубена Невинна­та, несъмнено тази участ е отредена за майката.“

Нещо чудовищно задушаваше съзнанието на нейното дете, впито в ядрото му. Поглъщаше маната и изчерпваше жизне­ността, за да натрупа още мощ. То беше жива сила с един-единствен стремеж - смъртта на своята носителка. В Дордовер я бя­ха пробудили и Лиана неволно я подхранваше. Дори Ал-Дречар се оказаха твърде немощни, за да предпазят дъщеря ѝ от самата нея. Лиана чезнеше бързо. С последния изблик на гняв даде такова могъщество на чудовището, че то изтръгваше духа на малкото, момиче.