Джеймс Баркли - Детето на нощта

Вулдарок се прокашля.

- Имаш ли нещо против да махнеш това от мен? - посочи меча на Дарик. - По причини, очевидни за всички, вече не пред­ставлявам заплаха за вас.

- Хирад? - питащо изрече Дарик.

- Все ми е тая - отсече варваринът. - Щом не можем да го убием, защо да не го пуснем?

Дарик прибра меча и Вулдарок си отдъхна.

Варваринът се взря в Незнайния, който не отделяше поглед от тялото на детето.

- Незнаен...

- Всичко беше напразно. Нещастното дребосъче! Изобщо не е имало надежда за нея.

- Но ние бяхме длъжни да опитаме - утеши го Хирад.

- Била е обречена от самото начало, нали? - Незнайния по­сочи Ал-Дречар. - Те са знаели.

- И сега какво?

Незнайния го погледна с овлажнелите си очи.

- Първо, предлагам оцелелите от Дордовер да приберат ра­нените си, да погребат мъртвите и да си тръгнат. Битката свър­ши. После... откъде да знам?

Варваринът долови движение и се извъртя рязко. Още един човек, ако можеше да бъде наречен така, разбута дордоверци­те, струпани около вратата на кухнята. Притискаше длан до главата си, от която капеше кръв. Трудно се задържаше прав, кръв се процеждаше и под зле направената превръзка на крака му. Гледаше замаяно.

- Селик! - изсъска Хирад и вдигна меча си. - Ето един, кой­то не заслужава да напусне жив острова. Защитавай се. Омраз- но ми е да съсичам невъоръжени противници.

Селик измъкна своя меч от ножницата и с жест подкани вой­ниците да се отместят. Кимна на варварина.

- Струва си да те довърша.

Но Незнайния застана между тях с лице към приятеля си.

- Не, Хирад. След края на сражението би било убийство.

Кръвта на варварина кипна от желанието да повали Се­лик, но Незнайния задържа погледа му и напомни с равен глас:

- Хирад, имаме кодекс.

- Така си е - промърмори варваринът, прибра меча и посочи Селик. - Някой ден Незнайния няма да е наблизо. Ще чакам. Спомняй си за това всяка сутрин, щом отвориш очи.

Селик се изхрачи на пода в трапезарията.

- Чест... Тя ще ти навлече смъртта, Хирад. Ей, Вулдарок, кога си тръгваме от този скапан остров?

- Хирад, ела да се поразходим - помоли Незнайния.

Твърде много промени бяха настъпили до края на следобе­да. Останките от отряда на Дордовер откараха на корабите сво­ите ранени и Селик. Не се знаеше дали Ловецът на вещери ще пристигне жив в Балея. Хирад се надяваше маговете от Дордо­вер да го пощадят. Искаше за себе си удоволствието да го убие.

Илкар пак седеше при Троун, чието състояние оставаше за­гадка. Скоро щяха да го събудят и да научат дали в тялото, още напомнящо за вълка, е надделял човекът.

Дензър изнесе Ериан под меките лъчи на слънцето на полян­ка до една от древните гробници. Тя спеше под въздействието на Топъл лек. Заклинанието нямаше да облекчи скръбта ѝ, но даваше отдих на тялото. Дарик се щураше сам някъде и несъм­нено предъвкваше пропуските в тактиката си, питаше се не е ли могъл да измисли нещо друго. Шестимата оцелели Закрил­ници, сред тях и Аеб, се бяха уединили другаде за церемония­та, с която изпращаха душите на събратята си.

Незнайния накуцваше до Хирад през развалините на къща­та, после по пътеката към брега.

- Как мислиш, тя ще издържи ли? - изрече накрая. - Всъщ­ност питам се и за двамата... За всеки е съкрушителен удар на съдбата да загуби дете, но на Ериан ѝ се случи два пъти. Първо близнаците, сега Лиана...

- Ще бъдем с нея.

Незнайния се усмихна невесело.

- Знам, но тя се нуждае от много повече. Представи си само - всичките ѝ деца мъртви. Духът ѝ - прекършен. Увереността ѝ в себе си като майка - пометена. Не ми се вярва някога да се примири с това. Лиана беше за нея всичко на този свят.

- Зависи от Дензър, нали? - обади се Хирад. - Само той мо­же истински да сподели мъката ѝ, да я разбере, да ѝ вдъхне вяра.

- И той се нуждае от помощта ни. Тежки времена ни чакат. Най-лоши ще бъдат за Ериан и Дензър, но и ние трябва да бъ­дем безкрайно търпеливи. Отнася се и за теб.

- Схванах намека - кимна варваринът.

Хирад забелязваше отнесения поглед на Незнайния. Каза си, че го е помолил да излязат не само за да му напомни, че трябва да си укротява нрава.

- Изплюй камъчето - настоя след малко.

- Можеш ли да почувстваш онези, които се нуждаят най-мно- го от теб?

- Какво искаш да кажеш?

- Знаеш ли дълбоко в душата си, че са живи и те чакат? - обясни Незнайния.

Варваринът вдигна рамене.

- Май е така. Като се заговорихме за това, ако Ша-Каан бе­ше мъртъв, щях да знам.

- Значи не е умрял?

- Не е - завъртя глава Хирад. - Дори може да се порадва на жегата и влагата из тези острови. Ще си бъде като у дома.