Джеймс Баркли - Детето на нощта

Ериан насочи съзнанието и запасите си от мана и пропадна надолу, където чудовището сякаш разпери лапи с остри нокти, за да я посрещне.

„Недей, мамо.“

„Лиана?“

„Не бива да влизаш там. Това нещо е лошо.“

„Но то е в теб, милата ми, трябва да го премахна, иначе ще умреш.“

„Ако влезеш, ще убие и теб.“

„Знам, скъпа. Но аз завинаги ще остана в теб, ще ти пома­гам, докато растеш.“

„Няма, защото ще си мъртва.“

Ериан почувства риданията на Лиана, докато упорито про­никваше навътре.

„Има друг път.“

Ериан замря. Веднага разпозна другия ум.

„Ефимер, махни се от съзнанието на моето дете.“

„Ериан, нима нищо не си разбрала? Това не е съзнанието на твоето дете. Това е съзнанието на Единството. Сътворено от всички ни в маната.“

„Какви ги говориш?!“

„Единството не е подобно на магията в Школите. То има своя форма. Пробудиш ли веднъж тази цялост, тя се слива със съз­нанието на мага, за да донесе хармония. Сега целостта е будна, ала не може да се задържи.“

„Но защо?“ Ериан се обърка за миг преди значението на пос­ледните думи да я смрази. „Не я карай да страда, дърта вещи­це, иначе ще те убия със собствените си ръце, кълна се в бого­вете.“

„Лиана вече е безчувствена за болката. Тялото ѝ е твърде нез­ряло, за да носи това, което бе пробудено. Опитахме се да я на­учим, да укрепим силата ѝ. Тя не може да понесе съзнанието на Единството.“

„Аз мога да я спася. Тинджата го е написал недвусмислено. Махни се и ме остави да направя каквото е нужно.“

„Сбъркал е, защото се е заблудил в тълкуването на призна­ците. Ти си тук, защото си майка на детето. И защото само ти си толкова свързана с нея, че Единството да се съхрани, щом Невинната не може да запази живота си. Ето какво правеше, когато отваряше съзнанието си за Единството. Надявах се, че разбираш.“

„Какво има да разбирам?“

„О, Ериан, отворихме ти пътя към съзнанието на Лиана не за да я спасиш...“

Хирад с мъка блокира удара, върхът на меча остави на дясната му буза драскотина като огледално отражение на онази, която вече кървеше на лявата. Метна се напред и изненада с пъргавината си дордовереца, който стреснато отскочи назад и вдигна оръжието странично пред тялото си, за да се предпази.

Зад него се тълпяха още мнозина, но Гарваните вече няма­ше къде да отстъпват. Дензър и Илкар не можеха да направят нищо и без тяхната подкрепа умората налягаше варварина. До него Незнайния сумтеше при всяко движение. Още един от Зак­рилниците бе повален, Аеб и други двама - ранени, но дордо­верците се редуваха пред вратата, когато позволяваха миг на затишие. Запазваха силите си и чакаха да изтощят докрай за­щитниците.

Хирад потърси пролука и замахна нагоре, войникът изви торса си назад и реши, че има сгоден случай. Налетя, но варва­ринът приклекна и вражеското острие разсече само въздуха над главата му. Хирад подскочи и докато дордоверецът още беше наведен, заби меча в гърба му и се дръпна. Пак се мъчеше да погледне над главите на първите, да преброи колко врагове ос­таваха. Твърде много, дяволите ги взели. Твърде много.

- Незнаен?

- Продължавай - отговори приятелят му въпреки накъса­ното си дишане, но в гласа му напираше безнадеждност. - Не губи вяра.

Брадвата на Аеб се впи в нагръдната броня на войник, който отлетя към напиращите зад него. Поредният, който се изпречи срещу Хирад, загуби равновесие и варваринът не пропусна ми­га - разпори гърлото му и бликна кървав фонтан. Протегнаха се ръце, които незабавно издърпаха поваления назад, за да зае­ме друг мястото му.

Все някой трябваше да се откаже. Хирад, с изтръпващи ръ­це и огън в дробовете, се зарече, че няма да е той.

Дарик нямаше намерение да губи време. Озоваха се зад гър­бовете на дордоверците, които нападаха неумолимо. Виждаше размахания меч на Хирад, но знаеше как би завършило сраже­нието - със смъртта на неговите приятели.

- Отзови ги!

Вулдарок мълчеше.

- Рен, май трябва да привлечем вниманието им. Стреляй, докато благоволят да те забележат.

Елфидата въздъхна, опъна тетивата и прати стрелата в ши­ята на войник, който се блъсна в гърбовете на скупчените отп­ред.

- Отзови ги! - повтори Дарик. Мечът натисна по-силно, сво бодната му ръка пак хвана стрелата в мишницата на Вулдарок. - Умрат ли приятелите ми, умираш и ти. Имаш думата ми.

Рен пусна тетивата още веднъж, свлече се втори войник и дордоверците в задните редици се обърнаха. Някои се хвърли­ха към новата заплаха. Рен веднага сложи нова стрела на тети­вата, лъкът се огъна. Дарик опря върха на меча в гушата на старшия маг и размаха ръка да ги отпъди.