Джеймс Баркли - Детето на нощта

Зад Илкар избухна заклинание и мислите му внезапно се про­ясниха страховито. Пред него онзи от Дордовер се канеше да грабне Детето на Нощта. Щеше да отведе Лиана обратно в Дор­довер, където заплахата от Единството да бъде заличена вед­нъж завинаги. Толкова лесно беше да му позволи. Просто ня­маше да стигне навреме до него и никой не би имал правото да го обвини. Можеше да спаси Школите. Можеше да спаси мъчи­телно възстановяващата се Джулаца.

Той си оставаше маг от Джулаца, не би трябвало да има и повод за колебание. Какво му каза Незнайния онзи път - няма­ло да попречи, ако друг поиска да я убие. Подразбираше се, че за Илкар спасението на неговата Школа е по-важно от един- единствен живот.

Как не!

Не знаеше какво го прихвана. Никога не бе опитвал нещо подобно през живота си, но подсъзнанието заповяда на тялото, без да се допитва да разсъдъка. Измъкна меча си - само това оръжие имаше - и го метна през коридора. Сега времето сякаш спря.

Острието се въртеше във въздуха. Не беше майсторско хвър­ляне, но свърши работа. Удари мага от Дордовер с плоската страна и той залитна назад. Крилете му изчезнаха. В следва­щия миг Ериан се протегна към Лиана и я издърпа. Дордоверецът пак скочи към тях, но дотичалият Илкар го хвана през кръста и двамата рухнаха на пода.

Хирад сряза гръкляна на първия изпречил му се войник и го запрати обратно в коридора. До него брадвата на Закрилник се завъртя в дъга под тавана и сцепи главата на следващия за­едно с шлема. Закрилникът не издърпа веднага брадвата, а из­мъкна светкавично меча от ножницата на гърба си и промуши третия.

Варваринът ръмжеше, кръвта му кипеше, чувстваше се ок­рилен и неописуемо вбесен. Отби удар към гърдите му и с ле­вия юмрук смаза носа на врага. Без да прекъсва движението, той се завъртя, заби левия си лакът в лицето на жертвата и до­върши с опакото на дясната си ръка. Дордоверецът се просна на пода с обляно в кръв лице и Хирад се вряза в плътната група противници. Нямаха време да осъзнаят какво ги е сполетяло.

- Елате ми, гадини!

Цапардоса с меча един по челото, сцепи костта и от разби­тия череп пръсна мозък. Ритна мъртвеца, за да изтръгне оръ­жието от главата му и да си освободи място.

- Илкар, идвам!

Пред него имаше още врагове. Закрилници го изпревариха и повалиха двама от онези, които се бяха устремили да догонят Ериан и Илкар. Всичко се обагри в червено пред очите на вар­варина, докато избираше следващата жертва.

- По-живо, по-живо! - викаше Дензър, отчаяно поддържащ щита, от който отскачаха стрели. - Стойте зад мен, нападайте само ако доближат на две крачки!

Незнайния куцаше все по-мъчително по коридора, Аеб вър­веше от едната му страна, Дарик - от другата. По-напред Хи­рад бе обезумял и всяваше смут сред дордоверците, които нахълтваха откъм крилата. Те се чудеха кого да атакуват. Аеб ги избави от двоуменето, като обезглави един с тежък замах на брадвата.

Потиснал болката, Незнайния изтича след него, но с всяка крачка главата му се замайваше.

- Трябва да стигнем до кухнята. Третата позиция!

Аеб отби удар с меча, брадвата му изсъска ниско и отсече ходилото на маг, който тупна по задник, впил пръсти в кървя­щия чукан. Закрилникът бясно разчистваше проход, преграж­даше достъпа откъм крилото и печелеше време, но противни­ците наоколо скоро щяха да станат твърде много дори и за не­го. Незнайния се хвърли напред.

- Дензър, не се отделяй от мен! - успя да изхърка.

- Точно зад теб съм. Ще ти кажа кога да побегнеш.

Незнайния стигна до мелето и отвлече вниманието на двама войници. Първият му се нахвърли, вдигнал меча да го съсече отгоре. Едрият воин беше по-бавен, но не и съвсем сакат. Наве­де се надясно и замахна отляво към корема на мъжа миг преди онзи да нанесе смъртоносен удар. Противникът му не доживя да си вземе поука от фаталната грешка. Вторият беше по-предпазлив, обаче се озърна за миг, когато брадвата на Аеб мина под носа му, за да разсече лицето на друг дордоверец. Незнай­ния се възползва от шанса и метна кинжала. Войникът отби умело, но остана беззащитен за удара с меч, който го изкорми. На Незнайния вече му прилошаваше от болка. Пулсираше на вълни през гърба чак в главата и рано или късно щеше да го омаломощи.

- Тичай! - ревна Дензър.

Незнайния се огледа и преглътна на сухо. Дордоверците в коридора се бяха отказали от стрелбата и напираха по коридо­ра, уверени в надмощието си. Дарик го подмина с вик, който той не чу добре.

- Аеб, да се махаме.