Джеймс Баркли - Детето на нощта

Някой видя и замахна отляво. Незнайния беше в толкова не­удобна поза, че не би успял да спре меча с кинжала си, но Аеб изтласка нападателя. Брадвата на грамадния Закрилник про- фуча, заби се над ключицата на войника и стигна чак до гръб­нака му, за да го запрати в блъскащите се зад него. Без да се забави и частица от секундата, Аеб издърпа Незнайния обратно в защитната линия.

Хирад си отдъхна, придърпа следващия противник, фрасна го с чело по носа, бутна назад зашеметения мъж и му разпори слабините. Дордоверецът се свлече с писък.

Варваринът тъкмо решаваше как да се справи със следва­щия, когато вратата към градината се разхвърча на парченца зад гърба му.

Дарик видя прелитащите над градината магове, които неза­бавно се скриха от погледа му. Съсредоточи се отново в отбра­ната на заетата позиция. Чуваше как дордоверците се прови­рат в развалините зад вратата към най-близкото крило на къ­щата.

Вдясно от него заклинание изкърти вратата на второто кри­ло и чакащите Закрилници се хвърлиха в мелето, остриетата им кълцаха светкавично, по коридора заехтяха стонове на уми­ращи войници.

Вратата пред него изтрещя, до ушите му стигнаха гласове на наежени мъже.

- Отстранете се - предупреди той и тримата Закрилници с него се долепиха до стените. - Хайде да влезем там по-пъргаво и може би ще докопаме маговете.

Кимнаха мълчаливо, че разбират и са съгласни.

Вратата се сцепи при пантите, двете половини се блъснаха шумно в стените. Дарик се извърна за миг да опази очите си от прахоляка и треските, а Силов конус спря в отсрещната стена и се разпръсна.

- Сега! - изрева той и поведе атаката по коридора зад изтър­бушената врата.

Закрилниците го следваха само с извадени мечове, в теснотията нямаше място и за брадвите им.

Дарик се изсмя на стъписаните магове и войници. Изкорми с меча си стоящия най-близо маг преди онзи да е шавнал. Смай­ващо бързо Закрилниците минаха пред него от двете страни, съсичаха войници и магове, кръв плискаше по стените и кори­дорът се огласяше от вопли на умиращи. Дарик се хвърли заед­но с тях, но враговете се уплашиха и побягнаха. Закрилниците щяха да ги подгонят, но генералът заповяда:

- Спрете и отстъпете!

Изтичаха към относителната безопасност на главния кори­дор. Той се озърна през рамо и кресна:

- Скачайте встрани и легнете!

Всички се претърколиха на пода. Със следващия удар на сър­цето му Огнени кълба се пръснаха по стените на главния кори­дор, пламъците изригваха през празните рамки на прозорците и овъгляваха дървото.

Дарик се изправи и видя, че Закрилниците вече са на крака и го гледат в очакване.

- Търпение - каза им той.

Те имаха неизчерпаеми запаси от това качество.

Рен се опитваше да види небето на всички страни, отпусна­ла лъка надолу, но с готова стрела. Над градината прелетяха смътни силуети, но нито тя, нито елфите с нея можеха да стре­лят по тях. Маговете явно се канеха да проникнат някак в къ­щата, където техните войници се биеха срещу Гарваните и Зак­рилниците.

Стоящият отляво елф от Гилдията подсвирна тихичко. Со­чеше нагоре и Рен видя осмина магове, които се спускаха стре­мително. Лъковете се огънаха.

Тя дишаше бавно и равномерно и не изпускаше от поглед един, който завиваше във въздуха. Небето просветляваше, но се струпваха облаци, вятърът подмяташе листа из градината и раздухваше пламъците около вратата към преддверието.

Маговете се снишаваха към земята. Рен чакаше и опъна още малко тетивата. Сега! Стрелата се заби в шията на онзи, когото набеляза, и магът падна без звук. Тетивите на още три лъка звъннаха, още двама магове се строполиха в градината. Оста­наха петима, но Рен се огледа наляво. Оттам летяха цяла дузи­на.

- Стреляйте непрекъснато! Внимавайте с онези отляво!

Тя пусна друга стрела, улучи маг в ръката, крилете му из­чезнаха, той изврещя проточено „неее!“ и тялото му се прип­леска в хлътналия покрив на западното крило.

Две стрели пропуснаха целта. Петима-шестима магове вече бяха стъпили на земята и тичаха през градината, готови за зак­линания.

Рен долавяше паника у елфите от Гилдията. Тя опъна тети­вата и стрелата ѝ се заби в окото на маг.

- Стреляйте, не спирайте! - примоли се Рен.

Но маговете дори не помислиха да нападнат тях, а доближи­ха вратата отдясно. Първите Огнени кълба я унищожиха вед­нага, полетяха още и още, градината се изпълни с пламъци.

- Пазете се! - извика Хирад, парчета стъкло и дърво се поси­паха по гърбовете им.