Джеймс Баркли - Детето на нощта

- Твой ред е, дебелако - прошепна на Вулдарок. - Или всич­ки ще живеем, или всички ще умрем. Избирай.

Хирад забеляза раздвижването в задните редици на враговете, но не виждаше каква е причината. Мнозина се отдръпнаха от вра­тата на кухнята и вместо да насърчават онези, които се сражава­ха, виковете им прозвучаха стъписано. Натискът отслабна.

- Напред, Гарвани! - кресна варваринът и макар че само Нез­найния беше до него, Закрилниците налетяха с тях.

Хирад стовари меча по ризницата на войник и му изкара въз­духа от дробовете. Противникът не успя да завърти острието и след миг варваринът му разпори корема. Незнайния замахна над глава, издрънча шлем и жертвата се олюля, а брадвата на Аеб изсвири привично и отнесе гръкляна на трети дордоверец.

Отпред отекна кратък вик. На Хирад му се причу, че е запо­вед да прекратят атаката. Войниците наистина отстъпиха. По­нечи да ги доближи отново, но го сепна гласът на Дарик:

- Стой!

Озадачен, варваринът направи крачка назад.

- Спрете - изрече и Незнайния.

Закрилниците се заковаха на място. Войниците се сбутаха при отсрещната стена на трапезарията. Все още бяха поне двай­сетина. Задъхан и препотен, Хирад се радваше на отдиха. Видя ги да се отдръпват и между тях минаха Вулдарок, Дарик, оп­рял меч в шията му, и Рен, готова да стреля с лъка.

Варваринът се ухили и отвори уста, но Ериан се свести с див крясък.

Тя се изтръгна от съзнанието на Лиана, готова да убива. Тряб­ваше да предупреди Дензър. Но пипалата я улавяха и дърпаха, с всеки удар на сърцето чудовището проникваше в нея и оста­вяше Лиана на смъртта. То бе поддържало живота ѝ само дока­то натрупа сила от нея като същински паразит. Сега я захвър­ляше, за да има нова носителка. Ал-Дречар не биха позволили да загубят онова, което подклаждаха у дъщеря ѝ, и го прехвърляха в по-способната да го понесе. То щеше да се срасне безупречно с Ериан.

Тя се пробуждаше с яростни усилия, бореше се с впитото в нея чудовище, което нахлуваше в съзнанието ѝ с обещания за чудеса, за могъщество. Нищо не я трогваше. Искаше детето ѝ да живее.

Очите ѝ се ококориха, сърцето блъскаше като чук в гърдите ѝ. Сведе глава към Лиана. Толкова неподвижна... От гърлото ѝ се изтръгна писък, започна да разтрива ръцете на дъщеря си, гърдите и гърба ѝ, подканяше я да диша, молеше се на сърцето йда бие.

Сякаш отдалеч чуваше виковете и риданията на Дензър. Гла­вата ѝ кънтеше оглушително. Положи Лиана на пода, отърси се от дърпащите я ръце и започна да вдъхва въздух в дробовете на дъщеря си.

Но чуваше само грохота в главата си и шепота, че е закъсня­ла. Бавно вдигна глава, приглади кичурите встрани от прек­расното лице на момичето, видя сълзите си по детските бузи и плъзна пръсти по синеещите устни.

- Горкото ми момиченце...

Ръцете на Дензър се обвиха около нея. Сега тишината при­тисна ушите ѝ, тътенът заглъхна.

- Пусни ме - промълви тя спокойно.

Той отпусна ръце. Ериан измъкна кинжала си още докато скачаше напред и неистово го заби в гърдите на Ефимер.

- Убийца! - виеше Ериан. - Убийца!

Други, силни ръце я издърпаха назад, но тя продължаваше.

- Вие я убихте, мръсници! - беснееше пред двете живи Ал- Дречар. - Кучки гнусни, убихте я!

Почти се отскубна, но още пръсти притиснаха ръцете ѝ на­долу и измъкнаха кинжала. Лицето на Дензър се появи пред нейното, той я притисна към треперещите си рамене.

- Убиха детенцето ми... - прошепна Ериан.

После имаше само тъма.

Хирад се тресеше неудържимо. Нищо не проумяваше. Лиа­на лежеше мъртва на пода в кухнята, Ериан намушка незнай­но колко пъти Ефимер, а другите Ал-Дречар гледаха, твърде стъписани или слаби да направят нещо. Незнайния хвана Ери­ан и Аеб ѝ взе ножа.

Хирад въртеше глава, замрял с окървавения меч в ръката. Ил­кар седеше превит, още не беше на себе си. Дарик бе довел Вулда­рок при бранителите на къщата, а войниците от Дордовер стояха настрана, грижеха се за ранените си и плашливо поглеждаха Зак­рилниците - единствените, които не бяха загубили бойния си дух.

Варваринът едва дишаше. Седнал с Ериан в скута си, Ден­зър плачеше, сляп за всички наоколо. Хирад се обърна към Да­рик, който още заплашваше Вулдарок с меча си.

- Благодаря ти - успя да смънка, макар че беше съкрушен от пълния провал.

Пълководецът сви рамене. В трапезарията дордоверците мълчаха сащисано под прицела на Рен и Аронаар, който бе до­шъл от залата.

- Май няма за какво - промълви генералът.

Хирад тръсна глава. Пак се взря в застиналото телце на Ли­ана, после и в страшно накълцания труп на Ефимер. Мириъл и Клирес бяха затворили очи, всяка отпуснала длан върху ръка на мъртвата им посестрима.