Ричард Форд - Разбитата корона

За миг спряха един срещу друг. Регулус бе приклекнал, готов за скок, когато Гаргара, изцъклен от гняв, се хвърли отново към него. С един бърз замах Регулус разпори бедрото му с нокти. Опита да удари отново с другата ръка, но Гаргара беше по-бърз и остави три червени следи на гърдите му. Отстъпиха и започнаха да се обикалят, като дишаха тежко. Останалите ги гледаха притихнали.

Гаргара Кел пристъпи напред и Регулус видя, че омразата му вече се примесва с болката от раната в бедрото, тя му беше дала да разбере, че не се бие с пале, а с опитен воин. Това за миг потуши яростта в очите на Гаргара. После той отново изрева и налетя, но Регулус го очакваше.

Разменяха си бързи удари, кръв пръскаше от дълбоките рани, сумтенето от гняв се засилваше, ставаше по-трескаво. Гаргара скочи с главата напред, за да го ухапе, но Регулус замахна с нокти. Гаргара се отдръпна, но не достатъчно бързо — Регулус раздра лицето му от носа до ухото и черният му нокът проби едното му око.

Гаргара изкрещя отново, този път от болка. Кръв се стичаше между пръстите му, докато безуспешно се опитваше да запуши раната. Регулус почти се усмихна, но знаеше, че още не е победил.

Хвърли се напред, нетърпелив да се възползва от предимството си. Скочи към гърлото на Гаргара, но той показа защо е най-добрият воин на келтана — посегна напред, въпреки зъбите и ноктите, които раздираха тялото му, и стисна Регулус за гърлото.

Безпомощен в хватката на врага си, Регулус усети как ноктите разкъсват кожата на врата му, задушават го и го принуждават да коленичи. Гаргара се взираше в него с изпълнено с ненавист око, явно нехаещ за кръвта, която течеше от другото. Усмивка разкри двата реда остри като бръснач зъби. Срам заля Регулус, когато си представи как те се впиват в сърцето му, за да отнемат воинската му сила. Щеше да опозори паметта на баща си, щеше да посрами гортана с това поражение.

Когато всичко пред очите му започна да се размазва, Регулус вдигна рязко ръка, разкъса препаската между краката на Гаргара и заби черните си нокти в гениталиите му. Гаргара нямаше време да реагира, Регулус стисна здраво, откъсна ги и скопи врага си точно в мига на победата му.

Пронизителният писък на Гаргара отекна из хълмовете. Той пусна гърлото на Регулус и политна назад. Регулус не се нуждаеше от друго, оголи зъби, хвърли се към врага си, захапа гърлото му и го разкъса. Най-добрият воин на келтана се свлече на земята, а от гърлото и слабините му шуртеше кръв.

Регулус отстъпи назад, втренчен във воините, които ги бяха преследвали толкова много левги. После вдигна ръка и хвърли гениталиите на Гаргара върху умиращото му тяло.

Щеше да каже на воините на Гаргара да бягат, да се върнат на юг, в родината си, и да кажат на Фаро, че някой ден, скоро, Регулус ще дойде, за да си върне водачеството над племето на баща си.

Но Джанто Шо беше намислил друго.

Дали защото жаждата му за кръв се беше засилила от свирепия двубой, или защото просто беше кръвожаден, воинът шотана изрева, обезглави със секирата си един от враговете вляво от него, а с другата разцепи черепа на воина вдясно.

Регулус така и не успя да им предложи милост — останалите воини се хвърлиха в схватката, младият Аккула и старият Леандран бяха най-бързи. Мъжете келтана първо се стъписаха, но скоро отвърнаха и Регулус едва успя да извади меча си от земята, преди да се изправи пред двама от враговете си. Избегна меча на единия и посече крака на другия, после парира меча на първия, който отново налетя. Ако си мислеше, че Регулус е изморен от двубоя с Гаргара, жестоко се лъжеше. Кръвта му още кипеше от схватката, той изкрещя и отби острието на врага. Воинът отстъпи крачка по хълма, свали защитата си за миг и Регулус го посече с меча си от рамото чак до ребрата.

Когато издърпа оръжието, видя, че хората му са приключили бързо с келтана. Дузина от враговете лежаха мъртви, а шепата оцелели бягаха към дърветата. Гортана нададоха победния си вик. Но това беше трудно спечелена победа.

На земята сред мъртвите келтана лежаха четирима техни другари — Ортера, Фелик, Чурник и Теода. Все смели, предани воини, които се бяха били рамо до рамо с Регулус още от юношеството си. Той се надяваше да стигнат до звездите, преди Мрачният бродник да узнае за смъртта им.

Не можеше да вини Джанто за прибързаността му — подозираше, че келтана нямаше да пощадят хората му, какъвто и да беше изходът от двубоя. Сега му бяха останали само петима бойци, но той щеше да празнува победата, сякаш бяха хиляди.