Ричард Форд - Разбитата корона

Мерик дишаше тежко, огледа се с широко отворени очи. Знаеше, че са в капан.

— Права си.

Тръгнаха надолу по стълбите, но внезапно спряха, защото видяха, че някой се изкачва. Когато Джанеса срещна погледа на студените като камък очи, сърцето ѝ се вледени. В този човек нямаше и капка топлина, само студът на смъртта.

— Достатъчно ме разигравахте — каза Бащата на убийците тихо и смразяващо. — Но вече се свърши.

— Не се приближавай — каза Мерик и застана пред Джанеса. Бащата на убийците се усмихна, но съвсем безрадостно.

— Ти нямаш оръжие. Не можеш да сториш друго, освен да умреш.

Мерик отстъпи от стареца и меча в ръката му, от който по камъка капеше кръв. Сърцето на Джанеса подскочи, когато си спомни как Одака се бе сражавал с Бащата на убийците, за да им даде възможност да избягат. Тази кръв вероятно беше негова.

— Сигурно няма да искаш да се биеш с невъоръжен човек? — попита с надежда Мерик.

Усмивката на стареца изчезна така бързо, както се бе появила. Той вдигна меча си и Джанеса стаи дъх.

Нещо изтрополи по стъпалата и Бащата на убийците се обърна към младия мъж, появил се зад него, със зачервено лице и раздърпана роба. Джанеса го позна, той беше чиракът на магистрата. Момчето се втурна между Мерик и Бащата на убийците.

— Какво правиш, момче? — попита Мерик.

— Довери ми се — отвърна чиракът и пое дълбоко дъх.

После така изкрещя към възрастния мъж, сякаш можеше да го отвее от платформата.

Нищо не се случи.

Бащата на убийците изкриви лице от ярост. Пристъпи напред и вдигна меча си.

— Разкарай се от пътя ми — изкрещя Мерик и избута момчето настрани. Върхът на меча на убиеца го удари в нагръдника и разпори металната плоча като пергамент.

Джанеса гледаше с ужас как Мерик залита настрани, притиснал с ръце гърдите си, челото му беше сгърчено от болка. Той явно се опитваше да се задържи на крака, но в тях не беше останала никаква сила.

Лицето на момчето се изкриви от страх и смайване.

Бащата на убийците не им обръщаше внимание, беше се втренчил в Джанеса.

— Ще продължаваме ли? — попита той, сякаш я канеше на танц.

Беше очевидно, че никой няма да ѝ се притече на помощ. От арената се чуваше рев и звън на оръжия. Останалите от Стражата бяха твърде заети, за да могат да я спасят сега. Демоничното създание, издигнало се в амфитеатъра, беше само за отвличане на вниманието от истинската заплаха. Джанеса неволно се възхити на този хитър ход.

— Това няма да осигури победата на Амон Туга — каза тя в опит да отстоява позицията си.

— Няма — отвърна старецът. — Но ще му помогне. — Пристъпи напред, после спря и я изгледа косо. Взираше се в нея с любопитство, сякаш я претегляше с поглед, преценяваше колко струва. — Само един последен въпрос. Защо причини това на сина ми Река, защо го обърна срещу мен?

Джанеса се вгледа в студените сини очи — очи без милост, последните очи, които някога щеше да види. После се усмихна.

— Аз му предложих любов — каза тя. — Ти изобщо разбираш ли какво е това?

Бащата на убийците присви очи.

— Дали разбирам какво е? Аз отгледах момчето. Аз го превърнах във велик мъж, какъвто никога нямаше да стане без мен. Аз му дадох умения, които никой южняк не е научавал. Аз го удостоих с тази чест, а ти съсипа всичко.

— И пак бих го направила — отвърна тя. И осъзна, че е точно така. Въпреки всичко, въпреки срама, който детето можеше да ѝ донесе, тя пак би го направила, би преминала през стотици препятствия, би рискувала живота си хиляди пъти за още една нощ в прегръдките на Река.

— Но сега той е мъртъв — каза старецът. — И ти ще идеш при него.

Джанеса затвори очи.

— Почакайте малко — чу се стар и изморен глас от стълбището. Джанеса отвори очи и видя, че Бащата на убийците се извръща натам. Дори тази намеса да го вбеси, по нищо не личеше.

Магистра Гелредида изкачи последното стъпало задъхана. Чиракът ѝ тръгна към нея, но тя вдигна изморено ръка да го отпрати.

— Идваш да умреш със своята кралица, а, дъртачке? — попита Бащата на убийците.

— Едва ли — отвърна тя и се облегна тежко на стената.

Смехът му беше като съсък на змия.

Внезапно Гелредида хвърли нещо към него. Джанеса не видя какво е, докато то се въртеше във въздуха. Без дори да го поглежда, Бащата на убийците вдигна меча си и го посече на две.

Тогава покривът се взриви.

Джанеса политна назад ослепена и оглушена. Когато най-сетне успя да отвори очи, видя, че покривът на амфитеатъра го няма. Около нея беше пълно с отломки и се издигаше плътна колона от прах. Роклята ѝ беше разкъсана и мръсна, а ушите ѝ звънтяха.