Наоми Новик - Нефритеният трон

Лиен се възползваше отлично от по-добрата си скорост. Стрелкаше се и се отдалечаваше от Темерер, подмамвайки го да хаби енергията си в безсмислени опити да я удари. Той обаче прояви хитрост и започна да замахва съвсем мъничко по-бавно, отколкото можеше. Лорънс се надяваше това да се дължи на тактика, а не на болка от раната. Така Лиен се излъга да го доближи повече. Изведнъж Темерер се стрелна едновременно с двете лапи и я удари в корема и гърдите. Тя изквича от болка и избяга с яростно пляскане на криле.

Столът на Юнсин се катурна с трополене, когато той скочи на крака. Цялото му привидно хладнокръвие бе изчезнало. Сега той стоеше и наблюдаваше със свити юмруци. Раните не бяха много дълбоки, но белият дракон изглеждаше доста шокиран — пищеше пронизително от болка и кръжеше на едно място, за да се ближе. Никой от драконите в двореца нямаше белези и Лорънс осъзна, че най-вероятно те не са участвали в истинска битка.

Темерер постоя за миг в небето със свити нокти, но когато тя не се обърна за нова атака, той се възползва от шанса и пикира право към своята истинска цел — Юнсин. Лиен обърна рязко глава, нададе нов писък и се хвърли след него, размахала криле с всички сили и напълно забравила раните. Тя го настигна на сантиметри от земята и се хвърли отгоре му. Телата им се преплетоха и тя успя да го отклони от целта му.

Двамата се приземиха на кълбо и се затъркаляха заедно като един съскащ, свиреп, многокрак, дерящ сам себе си звяр. Вече никой от драконите не обръщаше внимание на драскотините и раните. Никой от тях не можеше да поеме дълбоко дъх, за да пусне божествения вятър срещу противника си. Опашките им овършаха навсякъде, събориха дърветата в саксиите и скалпираха с един-единствен замах висока бамбукова горичка. Лорънс сграбчи Хамънд за рамото и двамата хукнаха пред сгромолясващите се кухи стъбла, които изтрополиха по седалките с ехтящ барабанен грохот.

Той изтръска листата от косата и яката си и почна да се изправя тромаво изпод клоните, като си помагаше със здравата ръка. В яростта си Темерер и Лиен събориха една от колоните на сцената. Грандиозната постройка започна да се плъзга бавно и някак тържествено към земята. Разрушението бе неминуемо, но Миеннин не се заслони. Той отиде да помогне на Лорънс да се изправи и може би не разбра, че го грози истинска опасност. Драконът му Чуан също не видя, защото се стараеше да стои между Миеннин и двубоя.

Лорънс се оттласна от земята с неимоверни усилия, но успя да събори Миеннин, когато стените в цветна боя и позлата се сгромолясаха на плочника в двора и се пръснаха на стотици дребни дървени трески. Той се приведе плътно над принца, за да заслони и себе си, и него, и покри тила му със здравата си ръка. Треските се забиха болезнено дори през тежката му, подплатена вълнена куртка. Една мина през панталона и го прободе в бедрото, а друга, остра като бръснач, сряза скалпа му над слепоочието.

Смъртоносната градушка отмина и Лорънс се изправи с окървавено лице. В този момент видя как Юнсин пада с изражение на силна изненада — от окото му стърчеше огромна нащърбена треска.

Темерер и Лиен разплетоха тела и отскочиха един от друг. Застанаха приклекнали, ръмжащи, с ядно размахани опашки. Темерер хвърли поглед назад към Юнсин с намерение да направи още един опит и замръзна от изненада, а лапата му остана да виси във въздуха. Лиен му се озъби и се хвърли към него, но той не посрещна атаката й, а се отдръпна. Тогава и тя видя.

За един миг остана съвършено неподвижна, само мустачетата й се вдигаха леко на бриза, а по краката й се стичаха тънки вадички червено-черна кръв. Тя отиде много бавно до трупа на Юнсин, наведе глава и го побутна с муцуна, сякаш за да потвърди за себе си онова, което вече знаеше.

Нямаше никакво движение, никакви последни конвулсии на тялото, каквито Лорънс бе виждал понякога при внезапно убитите. Юнсин се беше проснал в целия си ръст, учуденият израз бе изчезнал при отпускането на мускулите и сега лицето му бе спокойно и сериозно. Едната му ръка лежеше отметната на една страна и леко отворена, а другата бе отпусната върху гърдите му. Обсипаната със скъпоценни камъни роба на принца продължаваше да блещука на светлината на факлите. Никой друг не се приближи. Шепата прислужници и стражи, които не бяха напуснали полесражението, се бяха свили по ъглите, а другите дракони не проговориха.

Лиен не нададе вик, както се опасяваше Лорънс. Всъщност не издаде нито звук и повече не се обърна към Темерер. Тя много внимателно изчетка с лапа по-малките трески от робата на Юнсин, както и натрошените парчета дърво и няколко бамбукови листа. После вдигна тялото в предните си лапи и мълчаливо го отнесе в мрака.