Наоми Новик - Нефритеният трон

В краткия антракт, докато сцената се подготвяше за второ действие, двамата се възползваха от тишината, за да поговорят.

— Лорънс — каза Хамънд, — моля да ме извините, вие бяхте напълно прав. Юнсин наистина е възнамерявал да направи момчето компаньон на Темерер вместо вас и най-сетне разбирам защо. Вероятно е искал да сложи момчето на трона и да стане негов регент.

— Императорът да не е болен или стар? — объркано попита Лорънс.

— Не, нищо подобно — каза многозначително Стонтън.

Лорънс ги погледна учудено.

— Господа, да не би да го обвинявате едновременно в цареубийство и братоубийство? Сигурно се шегувате.

— Де да беше така — рече Стонтън. — Ако той наистина направи подобен опит, може да се озовем във вихъра на гражданска война, която, независимо от изхода си, ще бъде пагубна за нас.

— Няма да се стигне до това — уверено заяви Хамънд. — Принц Миеннин не е глупак, а не вярвам и императорът да е такъв. Юнсин ни беше довел момчето инкогнито и със задни мисли, но няма да успее да ги заблуди. Изложим ли досегашните му действия пред принц Миеннин, ще стане ясно, че е следвал определен план. Първо се опита да ви подкупи с условия, които, изглежда, не е имал властта да предлага, после личният му слуга ви напада на борда на кораба. Да не забравяме и татарската банда, която ни нападна веднага след вашия отказ да позволите близост между Темерер и момчето. Всичко това представлява една доста изобличаваща картина.

Той говори почти тържествуващо и не много предпазливо, затова се сепна, когато дочулият всяка дума Темерер изрече с нарастващ гняв:

— Да не твърдите, че вече имаме доказателства, че Юнсин стои зад всичко това? Той ли се опита да убие Лорънс и стана причина за смъртта на Уилоуби?

Той надигна голямата си глава и се обърна към Юнсин, а зениците му се свиха в тънки черни чертички.

— Не тук, Темерер — побърза да каже Лорънс и го погали. — Моля те, не прави нищо засега.

— Не, не — рече разтревожено и Хамънд. — Още не съм сигурен, разбира се. Това е само една хипотеза, а и ние не можем да предприемем нищо срещу него. Трябва да оставим въпроса в техни ръце.

Артистите заеха местата си на сцената и така сложиха край на разговора. Въпреки това Лорънс усети под дланта си гневния резонанс някъде дълбоко в гърдите на Темерер. Това бе едно бавно надигащо се ръмжене, което така и не прерасна в доловим звук. Ноктите на дракона се впиха в плочника, заострената му яка бе вдигната наполовина, а ноздрите се зачервиха и отвориха широко. Той престана да забелязва спектакъла. Цялото му внимание бе заето с Юнсин.

Лорънс отново го погали в опит да го разсее. Площадът беше препълнен с гости и декори и той не искаше дори да си представя какво би станало, ако Темерер се развилнееше. Въпреки че самият Лорънс с радост би дал израз на гнева и възмущението си към Юнсин, той не можеше да измисли начин да се разправят с него. Все пак беше брат на императора и конспирацията, която Хамънд и Стонтън заподозряха, бе твърде шокираща, за да й повярва някой.

Гръмна дрънчене на цимбали и камбанки с плътен звук и над сцената се спуснаха два изкусно измайсторени от оризова хартия дракона с хвърчащи от ноздрите искри. Отдолу се появи почти цялата трупа актьори с размахани саби и инкрустирани с изкуствени скъпоценни камъни ножове и се разигра една епична битка. Отново се понесе барабанен тътен. Шумът бе толкова силен, сякаш ти изкарваха въздуха с удар в корема. Лорънс изпъшка и бавно заопипва рамото си — точно под ключицата му стърчеше една къса кама.

— Лорънс! — каза Хамънд и му протегна ръка.

Гранби взе да крещи команди на мъжете и избута столовете от пътя си. Двамата с Блайт заслониха Лорънс с телата си. Темерер се обърна да види какво става.

— Не съм ранен — объркано рече Лорънс.

Отначало нямаше болка и той се опита да се изправи и да вдигне ръка, но тогава усети раната. Около дръжката на ножа порасна едно топло кърваво петно.

Темерер нададе пронизителен, ужасяващ вой, който се извиси над цялата глъчка. Всеки един от драконите се изправи на задни лапи, за да види какво става, а барабаните рязко замлъкнаха. Във внезапно настъпилата тишина се чу викът на Роланд:

— Той я метна, онзи там, видях го!

Тя посочи един от актьорите. Мъжът бе с празни ръце, докато останалите статисти носеха фалшиви оръжия, а и дрехите му бяха по-невзрачни. Той видя, че опитът му да се скрие в тълпата се провали, и се обърна да бяга, но беше закъснял. Темерер изскочи тромаво на площада и трупата се разбяга с писъци във всички посоки.