Наоми Новик - Нефритеният трон

— Останах впечатлен от адмирала им обаче. Той изглеждаше много благоразумен човек — вметна Стонтън. — На друг не би му харесало да го спасяват.

— Би бил голям глупак, ако предпочиташе да потъне — каза Райли с далеч по-малко великодушие.

Двамата бяха пристигнали същата сутрин с малка група от екипажа на „Преданост“. Останаха потресени от историята за разбойническото нападение и сега разказваха собствените си преживелици из Китайско море. Седмица след потеглянето им от Макао те се бяха натъкнали на китайската флота, която се опитвала да подчини огромна банда пирати. Били се установили на островите Джоушан, за да нападат местните кораби, както и по-дребните плавателни съдове на западните търговци.

— Разбира се, когато пристигнахме ние, оправихме нещата — продължи Райли. — Драконите на пиратите нямаха въоръжение. Хората от екипажа ни обстрелваха със стрели, можете ли да си представите? Нямаха и добър усет за разстоянията — пикираха толкова ниско, че трудно можехме да не ги улучим с мускети, а за лютите бомби да не говорим. Щом ги пробваха, офейкаха много бързо и ние потопихме три пиратски кораба с един-единствен залп.

— Адмиралът спомена ли нещо за това как ще докладва за този случай? — Хамънд попита Стонтън.

— Мога само да ви кажа, че той изрази своята признателност крайно педантично. Дойде на борда на нашия кораб, а това, вярвам, бе отстъпка от негова страна.

— И хубаво огледа оръдията ни — каза Райли. — Струва ми се, че дойде заради тях, а не от любезност. Във всеки случай, ние ги съпроводихме до порта, после дойдохме тук. Сега „Преданост“ е на котва в пристанището Тянсън. Има ли шанс скоро да си тръгнем?

— Не ми се иска да предизвиквам съдбата, но едва ли — рече Хамънд. — Императорът все още е на север на лятната си ловна експедиция и няма да се върне в Летния дворец още няколко седмици. Очаквам едва тогава да ни бъде позволена официална аудиенция.

— Задвижих въпроса за осиновяването, за което ви разказах, сър — добави той към Стонтън. — Вече получихме известна подкрепа и то не само от принц Миеннин. Имам големи надежди, че услугата, която току-що сте им направили, решително ще обърне настроенията в наша полза.

— Има ли причина корабът да не може да остане, където е в момента? — попита загрижено Лорънс.

— Засега не, но, да ви кажа, запасите тук са по-скъпи, отколкото очаквах — каза Райли. — Не продават осолено месо, а цените на говеждото са възмутителни. Напоследък храним хората с риба и пилешко.

— Да не сме превишили средствата?

Лорънс започна със закъснение да съжалява за направените от него покупки.

— Аз бях малко разточителен, но ми е останало злато, а те нямат нищо против него, щом видят, че е истинско.

— Благодаря, Лорънс, но няма нужда да ви ограбвам. Още не сме на червено — рече Райли. — Мисля най-вече за обратното пътуване. Ще имаме дракон да храним, надявам се.

Лорънс не знаеше как да отговори на този въпрос. Той каза нещо уклончиво и млъкна, като остави разговорът да се води от Хамънд.

Сун Кай дойде след закуска, за да ги уведоми за предстоящите тази вечер угощение и великолепно театрално представление в чест на новодошлите гости.

— Лорънс, ще ида да посетя Циен — каза Темерер с надвесена през прозореца глава, докато Лорънс решаваше какво да облече. — Ти няма да излизаш, нали?

След нападението той бе станал изключително загрижен и отказваше да остави Лорънс без придружител. Прислугата от седмици търпеше мнителността и щателните му проверки. Той бе изложил няколко свои предложения за безопасността на Лорънс, като например съставяне на график за денонощна стража от пет души или нарисувана лично от него в пясъка броня, която повече щеше да приляга на бойните полета на кръстоносните походи.

— Не, не се притеснявай. Ще съм доста зает, за да се приведа в приличен вид — отвърна Лорънс. — Предай моите почитания на Циен. Много ли ще се бавиш? Днес не бива да закъсняваме, угощението е в наша чест.

— Не, ще се върна съвсем скоро — рече Темерер и остана верен на обещанието си.

Върна се след по-малко от час, с потрепваща от едва сдържано вълнение яка. В лапата си внимателно стискаше дълъг и тесен пакет. Повика Лорънс на двора и засрамено му побутна пакета. Лорънс бе толкова слисан, че отначало само се загледа вторачено, но после бавно махна копринената опаковка и отвори една лакирана кутия. На възглавничка от жълта коприна лежеше изкусно изработена сабя с елегантна дръжка и ножница. Той я вдигна в ръка. Беше добре балансирана, с широка основа и извит връх, заострен и от двете страни. Повърхността й лъщеше като дамаска стомана, имаше два улея за кръв по продължение на задния ръб, за да се олекоти острието. Дръжката бе облицована с черна кожа, с орнаменти от позлатена стомана, златни мъниста и дребни перли, а в основата на острието имаше драконова глава с два малки сапфира за очи. Ножницата беше от черно лакирано дърво и също бе декорирана с широки ленти позлатена стомана и пристегната със здрави копринени шнурове. Лорънс извади от колана износената си, макар и още полезна, къса сабя и препаса новата.