Наоми Новик - Нефритеният трон

Лорънс обиколи стаите, а Блайт и Мартин започнаха да събират всичко, което не бе съвсем съсипано. Неговата стая бе напълно опустошена. Леглото бе катурнато и облегнато на стената, сякаш са очаквали да го намерят свит отдолу. Множеството пакети от пазарската експедиция бяха разхвърляни из цялата стая, а от тях се бяха изсипали на пътечки парченца натрошен порцелан. Навсякъде, почти като украса, висяха разръфани ивици съдрана коприна. Лорънс се наведе и вдигна големия безформен пакет с червената ваза, захвърлен в ъгъла на стаята, и бавно свали опаковката. Внезапно погледът му се замъгли необяснимо — лъскавата повърхност бе непокътната, дори без драскотина, и отразяваше следобедното слънце с живото богатство на алените отблясъци.

Градът потъна в разгара на лятото. Денем паважите се нажежаваха като наковални под ударите на чука, а вятърът довяваше непрекъснат поток от фин жълт прах от огромната пустиня Гоби на запад. Хамънд подхвана бавен и сложен танц на преговори, който, доколкото Лорънс виждаше, засега се въртеше само в кръг. В къщата влизаха и излизаха запечатани с восък писма, получаваха се и в замяна се пращаха дребни подаръчета, имаше мъгляви обещания, но не предполагащи някакви действия. Междувременно всички ставаха все по-сприхави и нетърпеливи, с изключение на Темерер, който запълваше времето си с образование и ухажване. Мей идваше всеки ден да му преподава в резиденцията. Беше много елегантна с изящния си нашийник от сребро и перли и множеството златни пръстени по ноктите. Кожата й бе тъмносиня с виолетови и жълти пръски по крилете.

— Мей е много чаровна женска — каза Лорънс на Темерер след първото й посещение, защото не желаеше да се прави на мъченик.

Не бе убягнало на вниманието му, че Мей наистина е прекрасна, поне доколкото той самият бе съдник на драконовата красота.

— Радвам се, че мислиш така — отвърна Темерер с грейнало изражение, а яката му се вдигна и потръпна. — Тя е едва на три години и наскоро е взела с почести първите си изпити. Учи ме да пиша и да чета и е много мила. Въобще не ми се подиграва, задето съм неук.

Лорънс бе сигурен, че тя няма повод да се оплаква от ученика си. Темерер вече бе усвоил техниката на писане с нокти в подноси с пясък, а Мей похвали краснописа му в глина. Тя обеща скоро да започне да го учи на по-трудната техника на дълбаене в меко дърво. Лорънс го наблюдаваше как пише прилежно до късно следобед, когато светлината намаляваше, и често му ставаше публика при отсъствието на Мей. Гласът на Темерер галеше приятно ухото с богатите си, мелодични тонове, макар че думите на китайските стихове бяха неразбираеми, освен когато драконът се спираше да преведе някой особено хубав пасаж.

Останалите англичани нямаше с какво да запълват времето си. Миеннин понякога даваше вечеря в тяхна чест, а веднъж ги покани на представление. То включваше крайно немелодичен концерт и акробатичните номера на една забележителна трупа, съставена почти изцяло от малки деца, пъргави като планински кози. Случваше се още да се упражняват в стрелба в двора зад резиденцията, но в жегите това не им доставяше удоволствие и те с радост се връщаха в хладните алеи и градини на палата.

Близо две седмици след преместването им в палата Лорънс седеше и четеше на балкона с изглед към двора, където спеше Темерер. В това време Хамънд седеше на писалището в стаята и работеше над някакви книжа. Един прислужник им донесе писмо. Хамънд счупи печата, хвърли бърз поглед на написаното и каза на Лорънс:

— От Лиу Бао е. Кани ни на вечеря в дома си.

— Хамънд, смятате ли, че той може да има пръст в това? — неохотно попита Лорънс след кратко размишление. — Не ми харесва подобно предположение, но в края на краищата знаем, че той не е на служба при Миеннин като Сун Кай. Възможно ли е да се е съюзил с Юнсин?

— Наистина не можем да отхвърлим хипотезата за съучастието му — отвърна Хамънд. — Той е татарин и е имал възможност да организира нападението срещу нас. Въпреки това научих, че е роднина на майката на императора и чиновник в манджурския Бял флаг [36] Осемте флага са административните подразделения на манджурските фамилии от началото на XVII век. — Бел. прев. . Неговата подкрепа ще е безценна за нас. Трудно ми е да повярвам, че би ни поканил открито, ако кроеше нещо подмолно.

На тръгване те имаха едно наум, но плановете им да бъдат предпазливи бяха подкопани още на портите, където ги посрещна богатият, пикантен аромат на печено говеждо. Лиу Бао бе поръчал на готвачите си, които вече имаха международен опит, да приготвят традиционно английско ястие. Ако в пържените картофи имаше малко повече къри от очакваното, а пудингът със стафиди бе някак течен, то от печеното никой не намери повод да недоволства. Изправените ребра бяха украсени с цели лукчета, а йоркширският пудинг бе учудващо успешен.