Наоми Новик - Нефритеният трон

Мъжът изохка, когато драконът го сграбчи с нокти и остави по тялото му дълбоки смъртоносни рани, а после хвърли на земята окървавения му, прекършен труп. За момент Темерер се надвеси смръщено над него, за да се увери, че е мъртъв. После вдигна глава и се обърна към Юнсин, оголи зъби и му изсъска със смразяващ звук. Лиен моментално скочи напред и защити принца с тяло, замахна силно с лапа и отблъсна с рев приближаващите се нокти на Темерер.

В отговор Темерер изду гръдния си кош, а яката му се разтегли по необичаен начин. Лорънс никога не го бе виждал такъв. Тънките шипове на яката пораснаха и кожата помежду им се изпъна докрай. Лиен дори не трепна, а му изръмжа презрително. Собствената й бяла като пергамент яка се разтвори широко, капилярите в очите й се удебелиха страховито и тя пристъпи напред.

Изведнъж настъпи суматоха и всички хукнаха да напускат площада. Барабаните, камбанките и цимбалите дрънчаха ужасно, докато артистите се спасяваха от сцената, влачейки инструменти и костюми. Хората от публиката вдигнаха полите на робите си и побързаха да се махнат с повече достойнство, но с не по-малка скорост.

— Темерер, недей! — викна Лорънс, осъзнал със закъснение какво предстои.

Всяка легенда за двубой между дракони неизменно завършваше с гибелта на единия или на двамата, а белият дракон бе по-зрял и по-едър.

— Джон, махнете тази проклетия! — рече той на Гранби, докато се мъчеше да свали кърпата от врата си със здравата си ръка.

— Блайт, Мартин, дръжте му раменете — нареди Гранби, после стисна ножа и го извади със стържене в костта.

Кръвта шурна за един кратък, напрегнат миг, после те затиснаха раната с кърпите си и я пристегнаха здраво.

Темерер и Лиен продължаваха да стоят един срещу друг и се поклащаха напред-назад, но със съвсем слаби, почти незабележими движения. Нямаха много пространство за маневри, защото сцената бе заела по-голямата част от двора, а и редовете празни столове още си стояха. Не откъсваха очи един от друг.

— Няма смисъл — тихо изрече Гранби и помогна на Лорънс да се изправи на крака. — Щом са решили да се дуелират, или ще ви убият при опита да застанете между тях, или само ще разсеете Темерер.

— Добре тогава — рязко каза Лорънс и се освободи от ръцете им.

Краката му вече го държаха по-стабилно, но стомахът му бе нестабилен и свит на топка. Болката не беше съвсем непоносима.

— Отдръпнете се — заповяда той на екипажа си. — Гранби, върнете се в резиденцията с част от хората и донесете оръжията ни, в случай че пратят стражи срещу Темерер.

Гранби се втурна заедно с Мартин и Ригс, докато останалите мъже се покатериха бързо по седалките и напуснаха полесражението. Площадът опустя. Останаха само няколко сеирджии, чиято смелост надвишаваше здравия им разум, и лично обвързаните с двубоя. Циен наблюдаваше със загрижено и едновременно с това неодобрително изражение. Мей стоеше на известно разстояние зад нея — тя бе отстъпила в общата суматоха, но после се промъкна обратно.

Принц Миеннин също остана, но на благоразумно разстояние, въпреки че дори така драконът му Чуан нервничеше разтревожено. Миеннин го погали за успокоение и каза нещо на стражите. Те сграбчиха младия принц Миенкай и го отведоха въпреки шумните му протести. Юнсин наблюдава как отнасят момчето и кимна хладно, но одобрително на Миеннин, като самият той сметна, че е под достойнството му да се мести назад.

Белият дракон рязко изсъска и нападна. Лорънс се стресна, но Темерер се изправи в последната секунда и червеновърхите нокти минаха на сантиметри от гръкляна му. Сега, когато стоеше на силните си задни лапи, той приклекна и скочи с разперени нокти. Лиен бе принудена да отстъпи, отскочи тромаво назад и загуби равновесие. Разпери криле, за да се задържи на крака, и литна, когато Темерер отново я притисна. Той я последва в небето.

Лорънс най-безцеремонно грабна от Хамънд театралния бинокъл и ги проследи с поглед. Бялата женска беше по-едра и с по-голям размах на крилете. Тя бързо взе преднина пред Темерер и се заиздига грациозно. Намерението й стана съвсем ясно — възнамеряваше да го атакува отгоре. Първоначалният прилив на бойно настървение обаче отмина и Темерер осъзна предимството й, затова заложи на опита си. Вместо да я последва, той зави рязко, излезе от светлината на фенерите и се стопи в мрака.

— О, много добре! — рече Лорънс.

Лиен кръжеше несигурно над главите им, стрелкаше глава във всички посоки и се взираше в нощта със странните си червени очи. Изведнъж Темерер се стрелна с рев право към нея. Тя обаче се метна невероятно пъргаво встрани. За разлика от повечето дракони, нападнати отгоре, тя се поколеба само за миг и докато се отдалечаваше, успя да нанесе удар на Темерер. В черната му кожа се отвориха три дълбоки кървави рани. По двора покапа гъста кръв, блестяща и черна на светлината на фенерите. Мей се примъкна по-наблизо с тихо скимтене. Циен се обърна и й изсъска, но Мей само се приведе покорно и се сви до близките дървета, за да вижда по-ясно.